Авторитет или манипулатор?

Позната ли ви е онази съвършена, невинна сладост, породена от вътрешното себеусещане за пълнота и богатство? Познат ли ви е живот, лишен от страх, тревожност, напрежение, притеснения, нервност?

Учейки, наблюдавайки и експериментирайки забелязвам едно и също нещо, случващо се по различни начини, а именно, че човек е тук, за да се утвърди като авторитет, най-напред сам за себе си. Това себеутвърждаване става по един единствен начин - поемаш отговорността за развиването и изразяването на личния си потенциал. Сам.

Какво се случва обаче на практика: от малки ни критикуват, наказват, спират, забраняват, правят нещата вместо нас, каканижейки "ти си малък, недей, не разбираш, остави на мен". На 18 годишна възраст сме успешно дипломирани инвалиди, обусловени да бъдем какво ли не, само не и себе си. Вероятно и вие забелязвате този порочен модел.

И когато човек трябва да поеме кормилото на живота си в свои ръце, той най-често се проваля с гръм и трясък, понеже (основателният) страх от неадекватност е смразяващ кръвта. Ето защо най-често срещаната мотивация за интимни връзки и/или стартиране на семейство е собствената ни паника, нашепваща "объркан си, блокиран си, критикуват те, не се справяш, не се харесваш особено, не те отразяват, я най-добре си намери другарче, че да те е страх по-малко..."

Когато двама паникьосани се съберат, всеки по своя си начин, се получава следната динамика - единият проектира страховете, очакванията и изискванията си върху другия, и обратното. В началото много не личи, понеже има химични процеси, наречени влюбване.

После обаче истината започва да лъсва. Следват проявления на разочарование, негодувание, неодобрение – "хм, този човек не беше такъв в началото, преди ми даваше, угаждаше, беше на разположение, сега се пести... поредният лъжец и използвач".

Какъв шанс има връзката в така поставена рамка? Никакъв. Реализирането на мечтаните партньорски отношения и мечтаната професия започва и завършва с това да поемеш съзнателно и САМОСТОЯТЕЛНО отговорността за развиването и изразяването на личния си потенциал. На практика, това означава да спреш да искаш от другите. И да започнеш да искаш единствено от себе си.

Да поразсъждаваме кой иска и очаква от другите да му дават, да му обръщат внимание, кой? Малкото дете. Ако искате да се превърнете в авторитет е необходимо да приключите с детското поведение на "искам и очаквам от теб". Ако искате да се превърнете в авторитет е необходимо да станете напълно независими от родителите си, да спрете да живеете техните модели на поведение и вярвания, да кажете едно категорично "стоп" на техните желания и очаквания към вас.

Просто спираш. Отърсваш се. Приключваш. И продължаваш самостоятелно напред, макар и страховете ти да са все още налични. Да вметна, че вярването "страх ме е и затова се отказвам" е абсолютно погрешно. Мога да се ужасявам и едновременно да действам, да правя крачки. Едното не изключва другото. Пробвайте. Да не мислите, че боксьорът като излезе на ринга пред опонента си не го е страх? Страх го е, и все пак действа.

Човече, тук си, за да блестиш като Себе си. За мен това е смисъл, който си струва усилията, грешките и раните. И ако избираш да живееш в страх, немощ и безсилие, моля те прави го осъзнато и не обвинявай никого за окаяното си състояние, не критикувай, не роптай, не сочи с пръст. Ти си избрал да живееш като бледно копие на себе си, отказал си се от авторитета си, зарад туй ще мълчиш.

Ти сам си лепна етикета "аз не важа", а защо някой трябва да те слуша, да те отразява? Защо някой трябва да демонстрира уважение към някаква си сянка? Стой си там, в дупката, която наричаш комфортна зона и мълчи, понеже който се е отказал от Себе си няма право на глас.

Разбира се, можеш да промениш това във всеки един момент - сега, веднага, в тази секунда, в това вдишване. Стани сега, заеми поза на победител, заяви на глас намерението си за отговорност, освобождение и промяна, с енергия и с емоция.

Ако направиш една стъпчица в правилната за теб посока, цялата вселена ще се втурне да те подкрепя. И дори първите стъпки да се окажат неправилните, какво толкова – спираш, оглеждаш се за обратна връзка, коригираш и продължаваш.

Докато вярваш, че наличието на интимен партньор ще реши всичките ти неудовлетворености и ще осъществи мечтите ти, си много далеч от истината. Връзките, за да са пълноценни, трябва да са осъзнати.

Вместо да искаме и да очакваме от другия, имаме реалната възможност да си дадем сметка за това какво ми куца в общуването, какви качества ми липсват, от какво ме е страх, с какво не се справям, за какво се чувствам безсилен или блокиран. Ако искате да постъпите мъдро, ще използвате връзките, за да осъзнаете слабите си места и ще работите здраво и упорито над това.

Усвояването на информация, адекватна на настоящите ви нужди, е нещо, за което няма как да кажете, че не е във ваши ръце. Четете, учете, посещавайте групови занимания, експериментирайте с това, което ви допада, имайте желание за трансформация – това е повече от достатъчно.

Прояви личния си потенциал, стани авторитет. Това е смисълът на живота. Ако приятелите ти, децата ти, колегите ти, партньорът тотално не те отразяват, ако родителите ти все още ти дават акъл и ти казват, че грешиш и преценяват кое е добро за теб – кофти. Това означава, че имаш МНОГО лична работа за вършене.

Ако пък единственият начин да ви зачетат е когато викате, заплашвате и употребявате насилие, не означава че сте авторитет. Чисто и просто агресор, насилник. Между другото, постоянното натрисане на другите да им помагате и да ги подкрепяте за тяхното висше благо е особено вероломна форма на насилие. Ти как разбра какво е най-добре за другия? И какво всъщност е качеството на твоя собствен живот, та си хукнал да оправяш другите?

Човекът не се ражда. Човек може да станеш. Или не. Зависи изцяло от твоите лични усилия. Хората, които са те отгледали са точно това – хора, които са те отглеждали, докато си се учил да ходиш, да дъвчеш, да използваш тялото си, гласа си.

Ти се раждаш с уникален личен потенциал, уникална квантова формула и твоите родители не знаят каква е тази формула – те могат да узнаят своята, но не и твоята. Така че недей да негодуваш срещу родителите си, те не носят отговорност за твоята себереализация, това не е тяхната роля.

Тази отговорност е само твоя. Взимаш ли я? Или още ще чакаш и ще се надяваш, ще се лашкаш между ролята на жертва и насилник. Не ти ли писна цял живот да играеш само тези две роли? Ама че скука.

Когато живееш Себе си, тогава животът става непредсказуем! Хората искат разнообразие, вълшебство, изненади. Е, това няма как да стане, докато ти отчаяно стискаш костюмчетата на гореупоменатите две роли.

Какво наистина си струва? Да спонсорираш телевизията, кафенетата и навика за преследване на удоволствия? Или да упорстваш в развиването на силните си качества и умения, в усвояването на нови такива, в намирането на смелостта да се запознаеш със слабостите си и да работиш упорито?

Надявам се тази статия да ви е създала достатъчно напрежение и дискомфорт, които да ви размърдат и насърчат към ефективни действия. Точно сега е моментът да решиш да пуснеш илюзията за себе си, да вземеш личната си сила обратно в свои ръце и мощно да изкрещиш "не мога да не изразя творческия си потенциал!".

Опитомявай ума си, уважавай тялото си, инвестирай в себе си, стани авторитет, бъди включен в живота.