Амфитеатрите - чудото на Древен Рим

След няколко концерта по време на посещения в Пловдив искрено се заинтересувах от историята на амфитеатрите.

Всъщност изграждането на съоръжение с прекрасна акустика днес не е проблем. Имаме разработени, при това доста сполучливи, приложения за телефони, с чиято помощ можем сами да оптимизираме акустиката в дадено пространство.

Какво обаче се случва ако живееш във време, в което електричество няма, а за компютри да не говорим? Някои теории намесват извънземни сили, но аз предпочитам да вярвам, че човешкият вид има своите падения и възходи. Нека видим...

Думата амфитеатър всъщност произхожда от латински (каква изненада) и означава в буквален превод "двоен театър". В Древен Рим тези съоръжения са се изграждали с развлекателна цел – провеждане на гладиаторски битки, боеве с животни и всякакъв такъв тип "хуманен entertainment". Римляните може да са били добри математици, но да кажем, че откъм забавления има все още накъде да се развиват.

Самата арена е с елипсовидна форма и е оградена от стена, зад която стъпаловидно са разположени местата на зрителите. Често въпреки липсата на покрив, амфитеатрите са покривани с платна (vellum), посредством корабни мачти.

Система от стълбове и арки поддържала конструкцията, а под арената били разположени и клетките за животните. Според източници първият амфитеатър е бил изграден 59 г. пр. Хр.

Античният театър в Пловдив например, не е много правилно да се асоциира с амфитеатър, тъй като сам по себе си, той представлява полукръг. Въпреки това е важно да се каже, че той е сред най-добре запазените антични театри в света.

Някои интересни архитектурни решения, като системата от коридори, навяват мисълта, че освен за театрални спектакли, мястото се е ползвало и за боеве с животни. Ако още не сте го посетили, не се колебайте. Ще останете очаровани от акустиката и атмосферата, в която ще се потопите.