Ад и мъка, прав е бил поетът

Ад и мъка, прав е бил поетът –

и в нея някъде любов и семе,

но в моето насън комети светят,

които чакат огън да приемат.

С ново знание и завет получени

ще научат съществата на хоруване.

Останали сме само змии прокудени

от Елисей с умора от сбогуване.

Но с нищото ще възродя и тази вяра,

от нея храмове няма изобщо да градя,

защото няма мълнии да се карат

и светло, за да различаваме нощта.

Кой казал е, че любов означава добро?

Тъжни тръни по венеца ѝ висят.

Нея аз ще призовавам от прозореца

на моя сън и счупения механизъм на света.

Проваля ли се (да си призная е вероятно),

върнете в началото всички традиции.

Светът не заслужава да роди обратно

нещо тъй ужасно като влюбените птици.