5 истини, които ще те променят като родител

Отнемаме мечтите на децата, като им ги сбъдваме веднага.

1. Най-доброто за детето ми не означава всичко

Да, най-доброто е само това, което прави детето щастлива и успешна личност. Това не е наследената професия на родителите – юрист или зъболекар. Нито четирите езика. Искаме за децата престижно училище, спорт, победи, съвършенство. И така пренасяме собствените си амбиции върху него, като при това влагаме огромен енергиен и финансов ресурс. И какво разочарование, когато детето не успява да покаже добри резултати и е недоволно и уморено, а понякога и агресивно.

Най-доброто за детето означава това, което то прави с желание. Независимо дали избере да спасява животи или дарява щастие с музика. Независимо дали предпочита серпентини пред магистрала. Важен е успехът, а пътят към него е наполовина по-лек, ако е извървян с устрем, вяра и ентусиазъм.

2. Липсата в нашето детство не означава, че трябва даваме това на децата ни

Наистина, много от нас, особено израслите през 70-те и 80-те години, сме имали липси на какви ли не продукти. Други, независимо от времето, са страдали от прекалено висок контрол и много наказания, а и от незачитане на желанията им.

Мантрата "аз никога няма да правя така с детето си" обаче е погрешна. Защото отиваме в другата крайност. Разширяваме границите на децата си до степен, която е пагубна за тях. Те не знаят какво е "не", получават играчката в момента, в който я измрънкат – и в резултат не оценяват това, което имат. И, уви, често са отегчени. Защото така отнемаме мечтите им като им ги сбъдваме на момента.

3. Правилата важат както за децата, така и за нас самите

Искаме децата да спазват правилата, които налагаме – а ние самите правим ли го? Вярно ли е, че искаме от енергични и любознателни деца да направим войници? И ако това е казарма, ние не трябва ли да се подчиняваме на същия устав, вместо да раздаваме заповеди?

Защото нека си признаем – ограничаваме свободата на децата си, но често им даваме противоположен пример с поведението си. Колко от нас пушат или използват нецензурни думи, докато шофират? И назидателно добавят към детето: "Така не се прави, ти мен не ме гледай, аз съм ти родител". Именно действията и личния пример влияят на децата, а не думите.

4. Обичам не означава обсебвам

Нека си зададем въпроса – повече обичаме детето си или повече го обсебваме? Защото ако купуваме дрехи изцяло по наш избор, изненадваме го с пет шоколадови яйца на ден, държим го за ръка и го гушкаме, звъним му непрекъснато "само да те чуя как си, мама те обича", имаме сериозен проблем.

Който бързо прераства в проблем за детето. Задушаваме детето си и без дори да си даваме сметка за това, му вредим. Неговото лично пространство, автономност, неговия сблъсък с живота и опознаването на реалния свят му биват отнети от нас – заради обичта ни. Не е честно, нали?

5. Доброто образование не е всичко

То е важно, но не е единствената гаранция детето да расте като успешна личност. Има деца, които владеят по 2-3 езика, но въпреки това не умеят да общуват помежду си. Това се отразява по-късно и в техните лични взаимоотношения и професионален живот.

Успешните личности се създават в училищата и в университетите, но и с приятелства още от най-ранно детство, с отстояване на себе си и контролиране на гнева. Защото е важно детето да може да покаже знанията, които има, и да разбира, че понякога малкият неуспех може да е най-добрият му приятел и учител по пътя към успеха и голямата победа.

Научете повече на: Първа Детска Академия за Добри Обноски