18 вдъхновяващи цитата от книгите на Стивън Кинг

Обикновено хората свързват името на Стивън Кинг с ужасяващи истории, но милионите му почитатели знаят, че той е един от най-чудесните разказвачи и може да пише във всякакави жанрове.

Майката на Стивън е първият му читател. Тя го стимулира като му дава по 25 цента на всяка творба. "Представих й цели четири накуп. Така изкарах първия си долар", признава писателят години по-късно.

Книгите на Кинг най-често разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели, замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Освен това Стивън пише и творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите "Тялото" и "Рита Хейуърт" и "Изкуплението Шоушенк", "Романът на Лизи".

Екранизациите "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за "Оскар" в категорията "Най-добър филм". Продажбите на книгите на Кинг са около 300-350 милиона копия.

Представяме ви 18 вдъхновяващи цитата от негови книги, които ни карат да се замислим :)

1. "Умовете на хората са като кладенци... Дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва... Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното..." - "Очите на дракона"

2. "Има тайни, които никога не трябва да се разкриват. Казват, че жените по-добре умеят да пазят тайни и сигурно е вярно, но всяка жена, която поне малко познава живота, ще потвърди, че никога не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис - също като земята в старото гробище на микмаките - скалите са току под пръстта. Мъжът засажда каквото може... и се грижи за него." - "Гробище за домашни любимци"

3. "Остаряването е като да караш през сняг, който става все по-дълбок и по-дълбок. Ако пък случайно излезеш наравно, оказва се заледено и започваш да се въртиш. Това е животът. Няма снегорини, които да дойдат и да те изровят. Спасителният ти кораб просто няма да дойде, малката. Няма и лодки за никого. Никога няма да спечелиш в тази надпревара." - "Пътна мрежа"

4. "Морт не вярваше, че хората - дори тези, които се опитват да бъдат относително честни към себе си — разбират, когато някои неща са свършили. Смяташе, че хората често продължават да вярват или се опитват да вярват, дори и когато краят не само е написан на стената пред очите им, но и е написан с букви, достатъчно големи, за да бъдат прочетени от сто метра без бинокъл.

Когато става дума за нещо, за което наистина те е грижа и чувстваш, че имаш нужда от него, е лесно да се мамиш, лесно е да бъркаш живота си с телевизията и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в крайна сметка ще се оправи… може би след следващото прекъсване на филма за реклами. Предполагаше, че без големите си способности за самоизмама, човешката раса би полудяла дори повече, отколкото вече е." - "Таен прозорец, тайна градина"

5. "Всичко, което съм направила е било от любов. От най-естествената майчина любов към своите деца. Това е най-силната любов и най-смъртоносната. На света няма по-страшен и по-силен човек от майката, която брани децата си" - "Долорес Клейборн"

6. "Светът е перфектно балансиран механизъм от гласове и от звуци, изпълняващи ролята на колела и пружини, въображаем часовник, тиктакащ под загадъчен стъклен купол, който ние наричаме живот" - "22 ноември 1963"

7. "Домът е да гледаш как луната се издига над широката, спяща земя и да има кого да извикаш до прозореца, за да я погледате заедно. Домът е там, където танцуваш с другите и танцът е живот" - "22 ноември 1963"

8. "... Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш." - "Сблъсък"

9. "Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят.

Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере." - "Особени сезони"

10. "Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние", "аз" звучи отчайващо!" - "Капан за сънища"

11. "Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава - защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима.

Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии." - "22 ноември 1963"

12. "Уморен съм, Шефе. Уморен съм да бъда на пътя, самотен като лястовица в дъжда. Уморен съм да си нямам приятел с когото да съм... за да ми казва къде отиваме, от къде идваме или защо...

Но най-много съм уморен от хората, които са лоши един с друг. Уморен съм от цялата тази болка, която чувствам и чувам по света всеки ден. Има твърде много от нея.Тя е като парче стъкло в главата ми...през цялото време. Можеш ли да разбереш?" - "Зеленият път"

13. "В улегналите малки градчета рядко се среща добро. Най-често в тях царува безразличие, разнообразявано сегиз-тогиз от блудкава злоба или, още по-лошо, с умишлени злодеяния. Животът тук никога не е напомнял кипящ казан и ако изобщо е къкрил, то винаги е било на слаб огън. Животът ти в градчето е ежедневно интимно общуване - толкова всеотдайно, че в сравнение с него онова, което вършиш вечер с жена си в скърцащото легло, изглежда като безобидно ръкостискане.

А по мръкнало градчето си е твое и ти си негов и заедно заспивате мъртвешки сън, както навярно спят камъните в северната ти нива. Всъщност тук няма друг живот освен бавната смърт на дните, така че когато над градчето приижда зло, идването му изглежда едва ли не предопределено, упойващо и приятно. Градчето познава мрака. Градчето си има тайни и го опазва добре. Градчето ги крие с безизразно лице на опитен картоиграч. Не го интерсуват ни Божиите, ни човешките, ни сатанинските дела. То познава мрака. И мракът му стига." - "Сейлъмс Лот"

14. "Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече." - "Проклятието"

15. "Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума. Думата "убийство" бледнее пред нея, а думата "ад" е просто жалък синоним. Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат непрекъснато, хванати в паяжината на моралния си дълг. Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа." - "То"

16. "Мислите ли, че има значение за онези, които е трябвало да се примирят и някак да продължат напред? Сърцата се разбиват. Да. Сърцата се разбиват. Понякога си казвам, че може би щеше да е по-добре, ако умирахме с тях, но не става така." - "Сърца в Атлантида"

17. "Понякога се чувствам като кукла. Някак нереална. Познато ли ви е? Всичко ми се струва фалшиво. Сякаш ако пъхна глава през стената, ще видя другия край на сценичната площадка, където режисьорът и операторът се готвят да заснемат следващата сцена. Сякаш тревата и небето са нарисуван декор. Сякаш са фалшиви. Илюзия..." - "Гняв"

18. "За яките младежи миналото представляваше албум със стари снимки и истории за минали времена, разказвани им в прекалено затопления хол, където се чувстваха неудобно, защото не бяха стари, защото нямаха артрит и кръвта им все още кипеше. За тях миналото свършваше с ковчега, който вдигнаха и положиха в катафалката.

В края на краищата, ако тялото на човека бе черупка за душата - Божието послание до света (според учението на различните религии), - то ковчегът марка "Американ Итърнъл" бе само черупка, съдържаща друга черупка и за здравеняците племенници (или братовчеди) миналото представляваше старо писмо, което трябваше да бъде изхвърлено, защото адресантът вече не съществуваше." - "Гробище за домашни любимци"