Защо никога не трябва да се подценяваме и да губим надежда 

''Ако сте несигурни, познайте какво? Останалият свят също е. Не надценявайте конкуренцията и не се подценявайте. По-добър си, отколкото си мислиш!'' – Тимъти Ферис

Живеем в свят изпълнен с постоянни предизвикателства и купища въпросителни, пред които човек трябва да бъде много смел и гъвкав, за да може бързо да се адаптира и успешно да реализира мечтите си. Понякога хората омаловажават своите качества до такава степен, че изпадат в едно много неприятно състояние свързано с депресия и нежелание да се погледнат в огледалото.

Липсата на добра самооценка и самочувствие са главните виновници да развиваме различни психологически болести, свързани с невроза, раздразнение, паник атаки и дори сериозни депресии, тъй като когато човек не харесва себе си достатъчно и постоянно си повтаря, че е слаб и неспособен, той без да осъзнава, бързо попада в капана на негативните си мисли. 
Подценявайки се губим почва под краката си и сами отрязваме много добри възможности, които съдбата ни е изпратила, за да подобри качеството ни на живот или пък да изпита вярата ни. Но какъвто и да е случаят, човек никога не трябва да свежда глава и да омаловажава своите силни страни, защото по този начин ще предаде тези отрицателни емоции и на хората около себе си. 

Когато не се харесваме и постоянно повтаряме пред другите, че сме слаби и жалки, в даден момент тези хора започват силно да вярват в нашите разсъждения и така подценявайки себе си ние отрязваме всичките си шансове да имаме здрава връзка и един много по-красив и подреден живот. Всяко подценяване винаги води след себе си неприятни емоции, като постоянни обвинения, емоционално затваряне, омраза към личността ни и дори към външността ни, които чувства не след дълго започват да влияят отрицателно на личностното и професионалното ни израстване.
Колкото по-затворен и нещастен е човек и колкото по-малко вярва в себе си, толкова по-вероятно е да не може да види хубавите неща около себе си, онези които биха могли да изпълнят сърцето му с радост и да възстановят духовния му баланс.

Казват, че всичко е в главата ни и именно нагласата ни, спрямо това какви сме, определя нашия жизнен път и емоционално състояние. Човек, който не се харесва и не вярва в себе си, директно спира развитието си и попада в омагьосания лабиринт на самосъжалението и тъгата. Затова трябва да се заредим с надежда да повярваме, че сме силни и достатъчно способни да променим живота си, тъй като никой не знае какво ще се случи утре и дали съдбата няма да му изпрати мечтаните дарове.