''Брулени хълмове" е ''Титаник" за Поколението Z. Защо е толкова противоречив и какви са разликите с книгата на Емили Бронте

​След дълго чакане, филмът ''Брулени хълмове" на Емералд Фенъл, базиран на романа на Емили Бронте и с участието на Марго Роби и Джейкъб Елорди, пристигна в кината. 

​2026 година отбелязва завръщането на големия екран на ''Брулени хълмове" (Wuthering Heights) – един от най-известните романи в английската литература, написан от Емили Бронте през 1847 г. Тази нова филмова адаптация, режисирана от Емералд Фенъл – вече известна с дръзкия си подход към киното в ''Момиче с потенциал" (2020) и ''Солтбърн" (2023) – изследва темите за разрушителната страст, класическата и дива природа на любовта, поддържайки същевременно модерен и визуално завладяващ разказ.

​Премиерата на филма беше на 12 февруари 2026 г. – стратегическа дата, която съвпада с уикенда на Свети Валентин, подчертавайки страстния и измъчен характер на историята. Снимките започнаха през януари 2025 г. в Sky Studios Elstree в Обединеното кралство, а оператор е Линус Сандгрен (известен с работата си в ''La La Land" и ''Смъртта може да почака"). Филмът проследява драматичната връзка между Хийтклиф (Джейкъб Елорди) и Катрин Ърншоу (Марго Роби), като режисьорът Фенъл обещава да изследва тяхната ''токсична любов".

​Актьорският състав на ''Брулени хълмове" 2026

​Освен Елорди и Роби, филмът разчита на високопрофилен състав: Шазад Латиф е Едгар Линтън (богатият и изискан съпруг на Катрин); Хонг Чау е Нели Дийн (икономката и разказвач); Алисън Оливър е Изабела Линтън; Оуен Купър играе младия Хийтклиф, а Шарлот Мелингтън е младата Катрин.

Сюжетът и разликите с книгата, които разделиха обществеността

​Филмът се открива с изблик на насилие – сцена, измислена от Емералд Фенъл, която не присъства в романа, но веднага променя тона. Младата Кати става свидетел на брутален жест, който се запечатва в паметта ѝ като предзнаменование. Това не е филологическа адаптация, а заявено преоткриване.

​Режисьорът комбинира персонажи, изгражда непубликувани предистории и отрязва цялата втора част на книгата, премахвайки генерационното измерение, което при Бронте беше централно. Разказът се фокусира изцяло върху подпалващото ядро на Катрин и Хийтклиф. Фигурата на г-н Ърншоу също се променя радикално: тук (в ролята Мартин Клунс) той е пиян мъж, който ''спасява" Хийтклиф почти случайно, само за да го третира по-скоро като слуга, отколкото като син. ​Естетиката е съвременна, чувствена и театрална. Костюмите превръщат Катрин във фигура, която изглежда излязла от статия на Vogue, а не от пустошта на Йоркшир. 

Катрин и Хийтклиф остават разпознаваеми като любовниците на Бронте, неустоимо привлечени от детството си и обречени да се разделят. Но подходът на Фенъл е екстравагантен: секси, мелодраматичен, на моменти ироничен, често сладникаво романтичен. Вятърът постоянно духа върху тях, дъждът вали без почивка: това не е само обстановка, а символ. Това е материализацията на тяхното невъзможно желание, на напрежението, което не намира удовлетворение. Ако в книгата тяхната любов е токсична и разяждаща, тук режисьорът набляга на невъзможността да се консумира желанието, дори в неговото сексуално измерение.

Под дръзката повърхност обаче остава нещо дълбоко ''бронтеанско": разрухата, родена от неудовлетвореното желание. Ревност, гняв, отмъщение и безкрайна страст съжителстват в едно и също емоционално пространство. И ако приемем да го гледаме като преоткриване, а не като адаптация, ''Брулени хълмове'' е магнетичен и изненадващо последователен в своята радикалност.

​Лицето на тази версия е Марго Роби и именно около нея се разпали най-ожесточеният дебат. Критиците се опасяваха, че стилът ще надделее над същността. В романа Катрин и Хийтклиф са тийнейджъри, докато Роби е на 35, а Елорди на 28 години.

​Най-очевидният детайл: Марго Роби остава блондинка. Няма ги ''кестенявите къдрици" на героинята от романа. Това роди ироничното прозвище ''Барби-Катрин". Но Катрин на Фенъл не е музейна реконструкция, тя е икона. Гардеробът ѝ е емоционално продължение на героя – мощен готически романс, препрочитащ XIX век през съвременен поглед. Корсетите са броня, а черното доминира, пресечено от нюанси на ''червена страст" и ''плътско розово''.

В този смисъл ''Барби-Катрин'' се превръща почти в съзнателна провокация. Блондинката не е невинност, а контраст. Тя е светлина сред тъмната пустош; тяло, което се откроява на фона на вятъра и дъжда, елементи, които във филма се превръщат в постоянен символ на неудовлетвореното желание. Модата тук изгражда образ, който прави Катрин незабавно разпознаваема, почти митологична. Тя вече не е само романтична героиня, а изключително силна визуална фигура.

​Дори сватбената рокля е амалгама от викторианска мода и 50-те години на миналия век - широки ръкави, изваяна талия, театрални обеми - това не е реалистична рокля, а естетическа декларация. Булка, която изглежда като че ли е застинала между различни епохи, сякаш самото време се е огънало около тялото ѝ.

Тук идва същността. Катрин на Марго Роби не е филологичната Катрин на Емили Бронте. Тя е преоткритие. Персонаж, който използва модата като емоционален език, превръщащ романтиката във визуално зрелище, без да се отказва от вътрешното напрежение. Ако в романа Катрин е дива природа, тук тя е и съзнателна естетическа конструкция. Тяло, което комуникира чрез тъкани, кройки, цветове.

Изборът на Джейкъб Елорди също предизвика дебати относно етническата принадлежност на Хийтклиф (описан в книгата като ''тъмнокожо момче''), но екипът отговаря твърдо: това е произведение на изкуството, а не документ, който се спазва с историческа точност.

Може да не ви харесва. Може да ви се струва прекалено. Но е трудно да се отрече, че тази Катрин е вече икона. И може би точно това търси Фенъл: не перфектната адаптация, а образ, който ще остане в историята.

''Брулени хълмове" е определен като ''Титаник" за поколението Z

​Емералд Фенъл не просто адаптира класика – тя се опитва да създаде любовна история, толкова интензивна, че да се запечата в душата на зрителя. Емоционалният модел ѝ е ''Ромео и Жулиета". Тя иска филмът да бъде физическо преживяване, ''удар в стомаха".

Пред British Vogue​ Марго Роби споделя: ''Това е велика епична любовна история. Измина толкова много време, откакто сме имали такава – може би от времето на ''Тетрадката" или ''Английският пациент"." За Роби суперсилата на Фенъл като разказвач е способността ѝ да предизвиква висцерален отговор, който надхвърля разума и се корени в тялото. Елемент, който прави ''Брулени хълмове'' 2026 нещо различно, не просто адаптация, а произведение, което има за цел да предизвика първични, непосредствени и силни емоции.

В епоха, в която много любовни истории на екрана се стремят към наративна сигурност или естетическа елегантност, Фенъл и Роби отстояват красотата на една история, която не се страхува да бъде преобръщаща, болезнена, неконтролируема – точно като невъзможната любов на Катрин и Хийтклиф. Така ''Брулени хълмове'' 2026 се представя не само като филм, но и като преживяване: епично, всеобхватно и – да се надяваме – незабравимо произведение за новото поколение зрители.

Какво загатва плакатът на филма

​Заглавието на плаката е в кавички – знак, че Фенъл не иска да възпроизвежда, а да интерпретира. Сякаш за да се дистанцира от идеята за буквална вярност. Позата на Роби и Елорди изрично напомня на ''Отнесени от вихъра" (Gone with the Wind). Това е декларация за намерения: Фенъл поставя историята си в традицията на големите кинематографични страсти, за да ги пренапише в модерен ключ.

Това е адаптация в най-пълния смисъл на думата, филтрирана през разпознаваем, съвременен, дори провокативен авторски поглед. 

Къде е заснет филмът

​Пейзажът е мълчалив, но вездесъщ герой. Снимките са в сърцето на Йоркшир – английски регион, белязан от сурови пустоши, брулени от вятъра хълмове и изтъпканите пътеки на ''Страната на Бронте". Тук сивото небе и непрестанният вятър са материализация на вътрешния свят на Катрин и Хийтклиф.

Изборът на тази локация придава на новата адаптация сценична достоверност и символична сила, надхвърляща чистия географски реализъм: природата се превръща в усилвател на желанието и обсесията, които правят ''Брулени хълмове'' една от най-мъчителните любовни истории в литературата.

​Автор: Джакомо Арико, Vogue Italia