Въздухът се променя, когато кажеш ''извинявай''

В човешкото сърце се образува нещо, когато произнесе думата ''извинявай''.

Тя витае във въздуха като дим от тежка цигара, гъста и задушлива, прорязва хаоса в стаята, настанява се в пукнатините на човешкия шум. Можеш да усетиш как напрежението се пропуква като стара винилова плоча. Ето те, попаднал в бурята от емоции - гняв, отчаяние, съжаление - като боксьор в последния рунд, със свалени ръкавици и пулсиращо сърце. Изплюваш ''извинявай'' и изведнъж суровата атмосфера се променя. Въздухът става тежък, плътен - като обещание, признание или пиянско заклинание, хвърлено в отчаяние.

Думата се търкаля от езика ви, прясна рана, която разкъсва достойнството ви. Това е признание за поражение, но и покана. Отваряш вратата, за да пуснеш някого да влезе или може би да го изтласкаш навън. И в този момент пространството се променя. Можеш да разрежеш напрежението с ръждясал нож и всички затаяват дъх в очакване на ехото на твоето чувство, надявайки се, молейки се то да не се изпари като евтино шампанско.

Съжалението не е просто дума. То е люлка на нараненото сърце, болка от грешна стъпка. Това е пътят, по който се движиш, когато твърде често си минавал по булеварда на нещастието и сега молиш за изкупление, за милост, за някакво опрощение. Той преминава от човек на човек, създавайки мрежа от връзки, а понякога и пропаст. Дълбока яма. Често бездънна.

Когато изричате извинението, въздухът се сгъстява с възможности и съмнения - като последен шанс за любов или прошка - или може би просто горчив привкус на това, което е можело да бъде. Трудно е да се преглътне, но понякога истината не е хубава. Тя е сурова и неопитомена, точно като живота. Но животът, той има начин да вземе думите ви и да ги изкриви в нещо повече. Когато се извините, душата ви се огъва, а очите на другия човек може да омекнат или да се втвърдят като зимната почва. Това ''извинявай'' може да предизвика размразяване или да вледени всичко в хладно безразличие. Извинението може да бъде балсам за раните или да ги отвори отново, разкъсвайки току-що заздравелите белези.

Извинението, казано от сърце, пренарежда вселената, каквато я познаваш, променяйки хода на два живота, попаднали в орбитата на твоята безразсъдна честност. Затова го оставяте да виси там, сурово и отрезвяващо, а въздухът трепери, натежал от тежестта на вашата истина. Това е авантюра, хвърляне на зарове. Но в този момент това е всичко, с което разполагате: една дума, един дъх, едно мигване - ''извинявай''. И осъзнаваш, че тази дума не просто променя въздуха, тя променя всичко.