Удоволствието да живееш в настоящия момент

Удоволствието заради самото удоволствие, без следа от него извън спомена, може би е върховният израз на истинския лукс.
Сякаш това е съвременна мантра, всеки ден чуваме колко много трябва да забавим темпото, да имаме моменти на спокойствие далеч от работата и социалните мрежи. Въпреки това прекарването на качествено време, заобиколено от хората, които обичаме, и наслаждаването на това, което обичаме, се е превърнало в почти утопична цел. Запълваме се с планове и дейности от страх да не пропуснем нещо, до степен да пренебрегнем това, което наистина е важно.

Това поведение си има име - FOMO (Fear Of Missing Out) - психологическа патология, която поражда тревожност поради страха да не пропуснем дадено събитие или положително преживяване, и понастоящем е свързана най-вече с взаимодействието чрез социалните мрежи. По данни на СЗО всеки четвърти човек страда от нея, поради което тя се е превърнала в едно от най-тревожните и нормализирани явления.

През последните години обаче тази зависимост от социалните мрежи стана твърде токсична за някои, които започнаха да се наслаждават именно на това, да се губят в собственото си удоволствие. Тази нова тенденция се нарича JOMO (Joy Of Missing Out), което означава "удоволствие от пропускането", и призовава за връзка с това, което наистина искаме, без да се оставяме да ни понесе течението.

"JOMO е неологизъм, който се използва за описание на удоволствието или удовлетворението, което идва от прекъсването на връзката със социалните дейности, за да се насладим на лични занимания или почивка, давайки приоритет на грижата за себе си", обяснява Унай Асо, психолог в Buencoco, която посочва ползите, които можем да получим, когато дадем приоритет на себе си. "Съзнателният избор за прекъсване на връзката със социални или цифрови дейности, които се възприемат като задължителни, помага да се чувстваме по-добре, очевидно намалява стреса и натиска да бъдем винаги на разположение, тъй като човек няма да се сравнява постоянно с другите". От друга страна, психологът подчертава, че това е и начин да подобрим възприемането на себе си, тъй като ни помага да се съсредоточим върху смислени дейности, да укрепим междуличностните отношения с тези, които наистина ценим и с които искаме да споделяме времето си.

Една от последиците от наблюдаването на живота през мобилния телефон е, че не присъстваме в това, което наистина се случва с нас, и развиваме дисоциация между това, което сме, и това, което изглеждаме, че сме. От друга страна, това пристрастяване ни кара да пропускаме наистина ценни преживявания, както обяснява Унай. "Да живеем в настоящия момент, да се опитваме да оценим стимулите и сетивното богатство (да наблюдаваме залеза, да разговаряме с приятел, да се разхождаме сред природата и т.н.) е от решаващо значение за психичното здраве".

Асо посочва, че осъзнаването на това, което е тук и сега, спомагат за намаляване на размишленията за миналото и тревогите за бъдещето, което намалява стреса и тревожността. Той обяснява, че "зациклянето в миналото може да доведе до чувство на съжаление, тъга и, ако е съчетано с други контекстуални фактори и в най-тежките случаи, до депресия". Той предупреждава, че постоянното ровене в минали събития, особено в такива, които не могат да бъдат променени, ни пречи да се наслаждаваме на настоящето и да имаме смислени спомени. Друга последица от неосъзнаването на момента, в който живеем, е прекомерното притеснение за бъдещето, което може да доведе до тревожност и стрес, особено когато е съсредоточено върху страха или несигурността. "Това затруднява да се наслаждаваме на настоящето и да вземаме решения по полезен и реалистичен начин", твърди психологът.

"Най-важното е да поставим граници по отношение на технологиите (да ограничим използването на мобилни телефони, да блокираме известията, да определим време за проверка на имейли или задачи и т.н.) и да дадем приоритет на лични и социални дейности, които са подходящи и наистина добавят стойност", предлага Унай, за да започнем да си връщаме контрола върху удоволствието. Разбира се, не бива да забравяме да поставяме тези граници и пред другите. "Научете се да казвате "не" и да отказвате да участвате във всички дейности или социални събития; да отказвате покани или ангажименти, които не ви носят удовлетворение. Става дума и за това да цените отношенията лице в лице и да се сближавате с хората, с които не прекарвате достатъчно време, колкото бихте искали", заключава Асо. В тази дигитална епоха не става въпрос за демонизиране на социалните мрежи или технологиите, а за това да ги интегрираме и да се научим да ги използваме в наша полза.