Тайните на сърцето - психологически портрет на любовта

"Любовта е мост между теб и всичко." Руми

Любовта е най-красивото и най-силното чувство, дадено от еволюцията на човека и е най-дълбоката и най-съкровената вътрешна потребност. Любовта е копнеж за близост, разбиране и приемане; тя е езика на тялото и душата, изразяващи се чрез нежност, грижа и преданост, безценен дар откриващ пътя към щастливи и пълноценни отношения.

Любовта е необяснима и невидима сила, върлуваща (в добрия смисъл) в света от хилядолетия. Тя е комплексно понятие и не съществува едно, единствено определение за нея, прието за универсално. Любовта се окачествява като зависимост и хората сравняват влюбването с пристрастеност към опиати. 
Дълго време любовта се е смятала за чисто емоционално преживяване, недостъпно за научен анализ. Съвременната психология ни предлага все повече доказателства, че любовта е сложен процес, който включва както емоционални, така и биологични компоненти. Влюбването е свързано с освобождаването на определени невротрансмитери в мозъка, като допамин, норепинефрин и окситоцин. Тези вещества предизвикват чувства на еуфория, привързаност и желание за близост.

Любовта е многопластово чувство, което се заражда и съществува отвътре, в биологията и в душата на индивида. Любовта се свързва със сърцето, но всъщност тя е резултат от сложни химични процеси, случващи се в мозъка.
При влюбване, в мозъка се освобождават различни невротрансмитери и хормони (доломин, норепинефрин и окситоцин), предизвикващи чувства на еуфория, привързаност и желание за близост. 
Допаминът е свързан с удоволствието и наградата. С влюбвеността, нивата на невротрансмитера в мозъка се повишават, което води до чувство на щастие и възбуда. 

Норепинефрин е също невротрансмитер, отговарящ за стреса и възбудата. При любовна еуфория, нивата на норепинефрин в мозъка се повишават и създават чувство на безпокойство и безсъние.
Окситоцинът е хормон, обусловен с привързаността и доверието. Нивата на окситоцин в мозъка растат и влюбения се чувства все по-близък и свързан с партньора си.

Любовта е едно от най-красивите и желани състояния, но е и източник на чувствата болка и страдание. Ревност, предателство, раздяла – това са само част от проблемите, с които се сблъскват влюбените. Една връзка преминава през различни етапи на развитие и нейната устойчивост, дълготрайност и сигурност зависят от емоционалното, психическото, здравословното и културно естество на двамата партньори. Способността да се адаптират към промените вътре и извън себе си е от съществено значение за запазването на любовта.

Поведението в любовта може да бъде пряко пропорционално на поведението на индивидите в реалния живот, но понякога се променя драстично, има анормалност и води до грижи, неудовлетвореност, нещастие и гняв. Например, силната привързаност е в основата на всяка дълготрайна връзка. Но понякога тя може да се превърне в зависимост или обсебване.
Ефективната, честна и възпитана комуникация са ключовете към сполучливи и щастливи отношения. Често се случва партньорите да изпитват трудности в изразяване на чувствата и нуждите си.

За да се изградят здравословни и удовлетворяващи любовни отношения, които в перспектива да прераснат в семейни, се изискват обич, доверие, добронамереност, открито изразяване, взаимно уважение, компромиси, отчитане и спазване на личното пространство на другия, свобода за персонално и професионално развитие, грижа за семейството и рода, желание за потомство. 
Любовта, като многокомпонентно чувство е едновременно източник на щастие и страдание и на вдъхновение и разочарование. Разбирането на психологическите процеси, които стоят зад любовта, спомага за изграждане на здрави и дълготрайни отношения.
Според теорията на американския психолог Робърт Стернберг, любовта се състои от три основни части: интимност, страст и ангажираност. В зависимост от това, как се комбинират, се формират различните видове любов. Романтична любов, съчетава страст и интимност и се изпитва в началото на всяка една връзка.  Приятелската любов се основава на дълбока интимност и ангажираност, без наличието на силна страст. Прагматичната любов се базира основно на ангажираност и рационален избор.

Във времето и други световноизвестни психолози са се занимавали с изследване на любовта и техните предписания за особено полезни за всеки, които иска да води пълноценен живот.

1. Зигмунд Фройд разглежда любовта през призмата на психосексуалното развитие на личността. Той смята, че ранните детски преживявания и отношения с родителите оформят способността да обичаме и да се привързваме в зряла възраст. Фройд въвежда понятието "Едипов комплекс", което описва несъзнателното сексуално желание на детето към родителя от противоположния пол и ревността към родителя от същия пол. Този комплекс играе важна роля в развитието на любовните отношения.

2. Карл Юнг включва понятията "Анима" (женският архетип в мъжа) и "Анимус" (мъжкият архетип в жената) и казва, че тези архетипи влияят върху любовни предпочитания и избор на партньор. Юнг подчертава важността на индивидуалното развитие и себепознанието за изграждането на зрели и хармонични любовни връзки.

3. Ерик Ериксън анализира любовта в контекста на психосоциалното развитие на личността. Той смята, че способността да обичаме и да се привързваме е свързана с благоприятното преминаване през определени етапи на развитие. Ериксън определя интимността като ключова в развитието на личността. Успешното разрешаване на този етап води до способност за изграждане на близки и интимни отношения.

4. Джон Готман е известен с дългогодишните си изследвания на брака и факторите, които водят до успвшни и дълготрайни отношения. Той очертава „Четиримата конници на апокалипсиса“, четири негативни модела на комуникация, които могат да разрушат една връзка - критика, презрение, отбранителност и оттегляне. 

Критика – отправяне на нападки и обвинения към личността на партньора, вместо да се фокусира вниманието върху конкретното поведение или ситуация. Например, вместо да се каже "Не ми харесва, че не си измил чиниите", критиката би била "Ти си мързелив и безотговорен". Презрение - това е най-отровния от четиримата конници. Презрението изразява чувство на превъзходство и неуважение към партньора. То може да се прояви чрез подигравки, сарказъм, имитации или жестове, например, въртене на очите, посочване с пръст, плезене и т.н. Презрението създава усещане за малоценност и отхвърляне у партньора. Отбранителността се изразява в опит да се оправдае или да се прехвърли вината върху партньора. Например, вместо да се каже "Разбирам, че си разочарован, но аз бях много зает", отбранителната реакция би била, "Винаги ме обвиняваш за всичко, никога не съм прав в очите ти". Оттегляне (Каменна стена) е най-пасивния, но също толкова разрушителен конник. Оттеглянето се изразява в отказ от комуникация, игнориране на партньора, мълчание или физическо отдръпване от разговора. Този модел създава усещане за изолация и отхвърляне у партньора.

Готман твърди, че четирите модела на комуникация са особено вредни, когато се появяват често и се превръщат в навик. Тяхното присъствие значително увеличава риска от разпадане на връзката. Той е разработил различни методи и техники, помагащи на двойките да идентифицират и да се справят с тези негативни модели на комуникация.

Любовта не е универсално чувство, а съвкупност от емоции, физически и психически постановки, силно е повлияна от културните и социалните норми и се изразява и разбира по различен начин. В живота ни заобикалят практични примери с любовни двойки, които са оставили траен отпечатък в световната история и култура. Най-легендарните са Ромео и Жулиета. В трагедията на Шекспир се разказва за двама млади влюбени, произхождащи от две враждуващи фамилии от Верона. Въпреки забраните и препятствията, те се влюбват силно, но любовта им е обречена и завършва трагично. 

В българската градска култура, любовната история на Пейо Яворов и Лора Каравелова е също толкова трагична и незабравима. Те изживяват своята съдбоносна приказка, която прераства от страстна любов в разрушителен спектакъл, с летален край. Яворов е един от най-значимите фигури в българската литература, написал емблематични любовни стихове, като „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „Обичам те“, „На Лора“ и т.н. 
В по-ново време, песента "I Will Always Love You" (1992) на Уитни Хюстън е вечен хит за възхвала на любовта. Оригиналното изпълнение е на певицата Доли Партън (1973), а Уитни Хюстън я превръща в евъргреен, като сингъл от саундтрака на филма „Бодигард“. Любовната история във филма „Titanic“ (1997), с актьорите Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет печели "Оскар" за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър оператор, най-добър монтаж, най-добри визуални ефекти, най-добър звук, най-добър звуков монтаж, най-добър художник по костюми, най-добър грим, най-добра оригинална песен ("My Heart Will Go On") и най-добър саундтрак.

Любовта има силата да лекува. Любовта и чувството за привързаност водят до освобождаване на хормони като окситоцин, който има успокояващ ефект и намалява нивата на стрес и тревожност. Изследванията показват, че хората, които се чувстват обичани и подкрепени, са по-малко склонни към депресия, апатия, агресия и други психични разстройства.

Любовта и приемането са ценни и значими за индивидите. Това повишава самочувствието и дава увереност за справяне с трудностите. Хората, създали здрави и подкрепящи взаимоотношения, са по-склонни да вярват в себе си и да постигат краткотрайни и дълготрайни успехи.
Любовта е източник на положителни емоции като щастие, радост и удовлетворение. Те имат благотворен ефект върху психичното здраве и помагат на индивидите да се чувстват прекрасно. Изследванията показват, че хората, които са щастливо влюбени, са по-малко склонни към негативни мисли и чувства.
Любовта и положителните емоции, свързани с нея, могат да имат силно ободряващ ефект върху имунната система. Двойките изградили здрави и подкрепящи взаимоотношения, по-малко са склонни да се разболяват.

Любовта и подкрепата от близките хора са от съществено значение за справяне с травми и загуби. Чувството за привързаност и принадлежност помага за преодоляване на трудните моменти и да се продължи напред.
Домашните любимци дават безусловна любов и съдействат да се избегне чувството на самота и отхвърляне. Тяхната роля е незаменима в трудни житейски и здравословни периоди.

Любовта е много мощна сила и има значителен положителен ефект върху здравето и благополучието. Въпреки че не е лекарство в традиционния смисъл на думата, тя допринася за изцеление и възстановяване по много начини - физическо, емоционално и духовно. Разбира се, любовта не е панацея. В някои случаи е необходимо професионална помощ от лекар или психотерапевт. Въпреки това, любовта и подкрепата от близките хора може да бъде мощен фактор за подобряване на здравето и качеството на живот.

Думата "любов" е сред най-използваните думи в човешкия речник. Тя е ключова за изразяване на емоции, чувства и отношения между хората.  Думата "любов" има праславянски произход и произлиза от корена "люб", който е свързан с чувството на привързаност, обич и близост. В по-широк контекст, праславянският корен "люб" произлиза от индоевропейския корен "Leub", който означава "обичам", "желая" и се среща и в други индоевропейски езици, като например латински "lubere" (обичам), старогръцки "λύβη" (желание) и санскрит "lubh" (желая).

Факторите, които могат да попречат на любовта или да я разрушат са т.н. вътрешни бариери - страх от уязвимост, ниско самочувствие, негативни модели от миналото, неразрешени емоционални проблеми и външни пречки -  различни очаквания, липса на комуникация, несъвместимост, ревност, изневяра, разстояние, семейни проблеми, финансови затруднения, социален статус, болест или загуба.

Тайните на сърцето са дълбока енигма за прагматичния съвременен индивид и прозрачен поток от чувства и възприятия за попадналия в плен на стрелите на Амур. Природата е направила нужния еволюционен избор, индивидите да се срещат, опознават, приемат и чрез невидима нишка да стигат до взаимна еуфория, обич, нуждата от другия в реалния и духовен си свят, намиране на точната житейска половинка, с която да се създаде потомство, дом и семейна история. Благодарение на любовта света съществува, възпроизвежда се и гледа към бъдещето, чрез новите поколения. И така всичко се повтаря, за да има смисъл от появата на живота на Земята. При някои животни е доказано поведение, подобно на човешкото влюбване и привързаност в отношенията и на тази основа се конфигурират двойки от един вид за цял живот, например при вълци, бобри, орли, лебеди, лястовици и т.н. 

Любовта е ценен дар, който може да обогати и преобрази личния свят по редица начини. Вместо да се страхуваме от нея или да се опитваме да я избегнем, е по-добре да се научим да я приемем, да ѝ се отдадем и да я изживеем пълноценно.