Реактивно разстройство на привързаността при децата и какво трябва да знаем за него – част 1

Децата с реактивно разстройство на привързаността трудно приемат любовта и търсят утеха от своите близки, но има няколко полезни стъпки, които родителите могат да предприемат, за да управляват симптомите на това разстройство на привързаността и да ръководят правилно развитието на своето дете.

Какво представлява реактивното разстройство на привързаността ?
Реактивното разстройство на привързаността е разстройство, при което детето трудно се свързва емоционално с другите, включително с родителите си. Докато някои деца са естествено интровертни, дете с подобно разстройство може да бъде изключително затворено и трудно да управлява емоциите си. Тези деца рядко търсят утеха, когато са притеснени и когато техните изблици на гняв или негативно настроение ви подтикнат да ги утешите, те са склонни да се съпротивляват. Дете с реактивно разстройство на привързаността често игнорира вашите успокояващи жестове, независимо дали са гушкане, прегръдки или успокоителни фрази. Всъщност може да отделите много време и енергия, опитвайки се да се обвържете с него и въпреки това да удряте постоянно на камък и да бъдете отхвърлени. Това може да ви накара да преосмислите собствения си стил на родителство или да почувствате вина за неспособността си да пробиете стените на детето си. В по-екстремни случаи на това разстройство, интензивните пристъпи на гняв или агресия на вашето дете могат да станат разрушителни и опасни, както у дома, така и в училище.

Въпреки че е нормално да се чувствате обезсърчени и дори да обмисляте да се откажете, това само ще усложни развитието на вашето дете. Децата с подобно разстройство, които изпитват пренебрегване, са изложени на по-голям риск от злоупотреба с вещества и други проблемни поведения, когато навлязат в юношеството. Дори изглежда, че има връзка между разстройствата на привързаността и възникващото гранично разстройство на личността.
Реактивното разстройство на личността при децата често е резултат от трудности, които вашето дете е преживяло в началото на живота си. Но това не означава, че симптомите ще останат постоянна бариера пред способността на вашето дете да формира социални връзки и значими взаимоотношения. С правилните ресурси, информиран подход и много търпение може да помогнете на детето си да придобие чувство за сигурност и да подобрите развитието му.

Причини за възникване на реактивно разстройство на привързаността
Разстройството на привързаността се развива, когато детето не е в състояние да формира здравословна привързаност към родителя или лицето, което се грижи за него. Ако не може да намери постоянен външен комфорт, детето може да се обърне навътре и да спре да търси другите, за да посрещне емоционалните си нужди. Възможно е детето да е изпитало това емоционално лишение в институция, като сиропиталище или в системата за приемна грижа. Реактивното разстройство на привързаността най-често се споменава, като предизвикателство, пред което могат да се изправят повечето осиновители. Съществуват и други причини за отключването на подобно разстройство, като например - родителят може да се е борил с психично заболяване, като депресия или злоупотреба с вещества, които пречат на способността му да осигурява последователни и качествени грижи на своето дете. Това разстройство може също да бъде отключено и при дете, което е било отделено от родителите си за по-продължителен период, поради хоспитализация например. Въпреки че реактивното разстройство на привързаността се отключва по-често при деца, които получават неадекватни грижи, не всяко дете, което изпитва тези състояния, ще развие това разстройство. Възможно е допълнителни фактори, като например генетиката, да направят някои деца по-уязвими към него от други.

Признаци и симптоми 
Реактивното разстройство на привързаността засяга между 1 и 2 % от децата. Рискът от разстройството обаче е по-висок при деца, които са били в приемни семейства. Изследванията показват, че около 35 до 40 % от малтретираните деца в приемни семейства развиват симптоми на реактивно разстройство на привързаността, като симптомите обикновено се появяват преди детето да навърши пет години. Един от признаците, по които може да разпознаете това разстройство е нежеланието за приемане или търсене на утеха. Вашето дете може да не реагира на опитите ви да го утешите с прегръдки или други нежни жестове, може дори да не потърси утеха по време на страшна ситуация, в която е попаднало.

Отдръпнато поведение. В социални ситуации детето ви може да не се усмихва или да поддържа зрителен контакт с възрастни или връстници. Това необвързано поведение може да се превърне в пречка за развитието на качествени взаимоотношения с другите хора.

Пристъпи на негативни емоции. Детето ви може да прояви крайно негативни емоции, като раздразнителност, страх или тъга без привидно никаква причина, като същевременно вие самите започвате да се чувствате объркани от това, че не успявате да контролирате неговите изблици на гняв. Някои деца пък се затварят в себе си, когато се чувстват тъжни и искат да се изолират напълно, както от родителите си, така и от целия свят.

Агресия. Някои деца със реактивно разстройство на привързаността в дадени ситуации действат изключително емоционално и бурно, като дори проявяват агресивно поведение. Те могат да тормозят своите братя и сестри или умишлено да чупят предмети у дома. Или могат да прибегнат до по-фини форми на агресия, като например силно прегръщане на другите, за да им причинят болка. Те също могат да участват в самонараняване, като например удряне на главата. Важно е да имате предвид, че тези действия може да се дължат на излагането на детето на физическо насилие в миналото или на желанието да изпита някакво чувство за контрол, за да се противопостави на собствената си безпомощност.

Ранни предупредителни знаци
Симптомите на това разстройство могат да станат забележими по време на ранна детска възраст. 
Ето някои симптоми, които трябва да търсите при бебета:
Липса или ограничена усмивка и зрителен контакт.
Тихо, неотзивчиво поведение и липса на гукане или други звуци.
Прекален плач, който не стихва, когато го утешавате.
Слаб интерес към играта и колебание в усилията за общуване.

Поставяне на диагноза
Можете да потърсите официална диагноза за реактивно разстройство на привързаността от специалист по психично здраве, ако детето ви е на поне девет месеца. По време на оценката лекарят вероятно ще прекара известно време в наблюдение как детето взаимодейства с вас. Например той може да си води бележки как се държи детето ви, когато го вземете или когато напуснете стаята. Детският психолог също ще ви зададе въпроси относно историята на детето, включително възможни инциденти на пренебрегване или злоупотреба.

Подобни диагнози
Без внимателна оценка, симптомите на разстройството на привързаността могат да бъдат пренебрегнати или погрешно диагностицирани. Някои състояния, които може да изглеждат подобни на него, но да включват аутизмът при деца, които могат да се проявят нарушени социални умения, като липса на зрителен контакт или усмивка. Аутизмът обаче има други отличителни симптоми, като специални интереси и сензорна чувствителност. Освен това диагнозата реактивно разстройство на привързаността изисква история на пренебрегване или травма, докато аутизмът не изисква.

Следва продължение...