Трябва ли да позволяваме всичко, което децата поискат от нас

С идването на детето започват да пристигат и безкрайните въпроси, свързани с доброто възпитание, изборите в живота и целите, които трябва да постига. И тогава всички родители осъзнават, че всъщност не е никак лесна задача да се нагърбят с това сложно уравнение.

Докато при част от родители този проблем не съществува, тъй като са решили от самото начало да следват избрания модел още от детството си, който е пряко свързан със строгото възпитание и заслужените наказания, обикновено новобранците с първо дете решават, че ''милата дума'' отваря всички врати. Но точно след няколко неуспешни месеца, в които ходят по свирката на своя наследник, разбират, че техният метод не само, че не е успешен, но и е напълно пагубен, както за доброто възпитание, така и за очертаването на един силен характер с ценности и заложби.

Всеки родител иска да предаде най-доброто, което притежава на своето дете и да му подскаже верните пътища, без да се налага то да преминава по неотъпкани пътеки и да се бори с предизвикателствата, които ще му изпрати животът. И така повечето новобранци вместо да закаляват психиката и да създават силен характер, предпочитат да дундуркат и закрилят своята рожба дълги години, докато в един даден момент не започнат да осъзнават, каква голяма грешка са направили и как този вече пораснал човек не може да се справи сам с живота. 

Повечето психолози са на мнение, че трябва да работим върху това - нашата дума не само да се чува, но и да бъде като закон за детето, което не означава подрастващия да живее в постоянни забрани и страховит затвор. Всичко това ни напомня, че носим отговорността за това какъв човек създаваме и как той ще се впише в голямата картина наречена свят.

Освен отговорен, мотивиран, интелигентен, лоялен и добре възпитан, този човек трябва да знае, че в живота - никога нищо не идва даром и затова е нужно всеки да положи някакви усилия за да подобри своето бъдеще и да получи мечтания живот. И така се връщаме на 3-годишното дете, което се дере неистово на пода в поредния магазин, крещейки колко иска тази или онази дълго рекламирана играчка, като този странен начин да покаже неодобрението си пред това, че сте казали твърдо ''не'', е, просто да се тръшка за да привлече внимание и тънко да ви манипулира, докато не постигне своето.

Тази система не е необичайна, тя е използвана от повечето деца, които са намерили някаква пролука и се опитват да контролират реакциите и решенията на своите родители. Колкото по-отрано покажете кой ръководи парада и обясните на детето, че не винаги разполагате със средства да задоволите неговата прищявка, толкова по-бързо то ще разбере стойността на тази вещ!

Втората стъпка е да му покажете, че не може да се купува всичко, което вижда, защото парите се изкарват трудно и детето задължително, трябва да знае тяхната стойност, както и потта на челото, с които сте ги придобили, за да може в бъдеще да оценява, както труда на хората, така и стойността на предметите, вместо да се обгражда с куп ненужни вещи, с които да запълва тъмния си килер. Тук общуването е ключов фактор за справяне с тези кризисни ситуации, в които - хем ви е жал, хем искате да компенсирате детето за това, че не прекарвате достатъчно време с него.

Спомнете си своето детство, а сега си спомнете, как е действала забраната за вас и високия тон от родителите ви, който магически ви е подсказвал, кое е редно и кое не. А сега можете да приложите този модел и на практика върху своите деца, защото веднъж изгубили контрола над възпитанието на вашия наследник, трудно бихте успели отново да си го върнете. 

Когато говорим за играчки, забавления и материални придобивки, също трябва да бъдем нащрек и правилно да обясним на детето си, че нещата, които са му нужни за да бъде щастливо не се състоят в закупуването на милион ненужни вещи и играчки, а в една - която хем е образователна, хем то ще може да насочи цялото си внимание към нея и да оцени тази покупка. В повечето случаи, когато затрупваме децата с много на брой играчки, те не само, че не могат да се порадват на всички едновременно, но и бързо започват да губят интерес към тях, което впоследствие се оказва една напълно безсмислена покупка.

Но това не е най-лошото, защото чрез тази постъпка показваме на своето дете, че нищо в този свят не притежава специална стойност, което няма общо с реалността. Затова е добре още в най-ранна детска възраст да му обясним, че всяко нещо има своя цена, а за да я платим ние полагаме някакъв специален труд! 

С колкото повече играчки затрупваме детето, толкова повече го откъсваме от реалността, като му показваме, че винаги може да има всичко, което поиска, достатъчно е само да се разхленчи и потръшка по земята, но сами разбирате колко неправилно е това, нали? Този модел на поведение, който подхранваме и създаваме в нашето дете му гарантира безброй много трудности, липса на отговорност и създаване на илюзията, че в света всичко е цветно и красиво.

Няма проблем да му покажем красотата на живота и на целия свят, но никога не трябва да го отдалечаваме от реалността, такава каквато е, ако искаме да го предпазим от всички предстоящи удари, които задължително ще му поднесе съдбата. 
Колкото повече избягваме конфликтите ситуации и се стремим да не прилагаме наказания, толкова по-трудно ще можем да задържим контрола в ръцете си! Когато детето получи пълния контрол над нас, тогава, то само започва да се възпитава в неправилни ценности и живеещо в представата, че всичко му е позволено в този свят!

Представете си, че винаги откликвате на нуждите на своето дете и така до един даден момент, в който след пет години, то продължава да използва същия модел за манипулация върху вас, като кръстосва ръце, обръща долната си устна и натъжава поглед, но вие не разполагате с възможността да откликнете на неговите капризи и тогава положениeто почти винаги започва да излиза извън контрол. Затова е важно, още от най-ранна детска възраст да се постараем да обясним и да възпитаме тези ценности, които един ден ще създадат отговорен, почетен и силен човек, който смело ще се бори с трудностите и няма да живее в измислени светове.