Как стресираните невротици създават от децата си неуравновесени личности
Всяко дете е като една красива гъба попиваща чувства, емоции и всички онези събития, с които то израства. А сега си представете какво попива тази специална гъба, когато в семейството бушуват непрестанни скандали, когато добрият тон е заменен от крясъци, викове и юмручни свади. Тогава в детската глава настъпва огромен хаос, който започва да пресъздава случилото се вкъщи, стотици пъти, в които детето се чувства изолирано, самотно и напълно излишно, под натиска на тези емоции, които е попило вече у дома.
Най-големите виновници за емоционално неуравновесените хора, всъщност са неспокойните, вечно ангажирани, стресирани, невротични родители, които успяват да предадат своето безпокойство и нещастие на децата си!
Всеки човек през живота си преминава през трудни моменти, в които се чувства объркан, изплашен, отчаян, демотивиран, стресиран и нещастен, но сега си представете, какво се случва в главата на малкия човек, на когото се налага всекидневно да попива тези сложни драми, носещи единствено негативност, омраза и болка. В най-добрият случай този малък човек се изолира от проблемите на своите родители и се изключва в моментите, в които напрежението е завладяло здравия разум.
В другите случаи обаче вече попило тази негативна информация и грозен модел на общуване от своите близки, то започва да търси вината в себе си, след което спира да вижда своите качества, а в ума му излизат единствено недостатъците - намразва себе си, живота и хората, с които на по-късен етап съдбата ще го свърже, защото е започнало да прави асоциации и да вижда единствено този модел на поведение, който му е бил демонстриран в ранните детски години.
И така попива болката, същото отчаяние и тревожност от своите близки и постепенно всички тези тъмни емоции завладяват не само съзнанието, но и душата му, като го превръщат в човек, неспособен да се радва на нищо и незнаещ, нито как да изразява чувствата си, още по-малко пък да се привързва към хората, заради страха от миналото, който никога не го оставя на мира и дори в края живота си, то продължава да помни всички попити чувства и емоции, пряко предадени то хората, които са го отгледали и никога не може да превъзмогне усещането за самота и болка. Така тези невротични родители обричат цялото съществуване на децата си, когато не могат да успокоят собствените си демони, а вместо това ги предават на най-невинните създания в този свят.
Децата са красиви гъби, които попиват, както положителните емоции изпратени от техните близки, така и огорчението, страха и жаждата за самоунищожение!
Родителите не само възпитават, но и изграждат личността, именно в техните ръце е контролът над създаването на уравновесен, достоен, добър и щастлив човек. Но когато средата е враждебна и липсва демонстрация на чувства и разбиране към този бъдещ човек, тогава нещата започват да навлизат в другата крайност. И в един слънчев ден тези родители започват да осъзнават как тяхното дете се е превърнало в затворен и нещастен човек, който не може да обработи правилно своите емоции, защото до този момент той не е бил запознат с красивата част от живота, а в ума му са присъствали единствено негативността, отчаянието и всички попити скандали между хората, с които е израснал. Така без да осъзнават родителите начертават пътя, по който ще върви техният бъдещ наследник и от тях зависи с какъв емоционален багаж ще го заредят: дали през целия си живот ще бъде огорчен, тъжен човек, ненамиращ място в този свят или пък ще се радва на всеки миг, създаващ красота и ще заразява другите хора със своя позитивизъм и щастие!
Невротичните и живеещи в постоянен стрес родители предават своите най-тъмни емоции на децата си, като в повечето случаи, те дори не осъзнават как в действителност повлияват на бъдещето на детето си. Така вкопчени в рутината и изместили фокуса върху тревогите и проблемите, тези хора забравят да дарят малкия човек с любов, внимание и подкрепа; и директно създават бъдещ празен човек, който не разбира смисъла, нито пък значението и на трите думи. Това малко изстрадало дете се превръща в нещастен възрастен, който не може да открие своята посока и никога не разбира какво означават думите обич и щастие, защото родителите му са били прекалено заети да се дебнат взаимно и да изкарват най-лошото от себе си.
Невротиците създават не само свои копия, но и празни тъжни същества, които през целия си живот не могат да се отърват от душевните травми, които са получили от техните родители и в моментите, в които са имали нужда от подкрепа, те са се удряли в емоционалната стена, която вечно изнервените, сприхави и тревожни родители са създали пред себе си. Светът става все по-изпълнен именно с подобни хора, празни отвътре, незнаещи какво означават думите подкрепа, нежност, прегръдка и безкористна обич. Хора вечно лутащи се в пространството и никога ненамиращи своето място под Слънцето, създадени без желание и отгледани без положителен пример. Децата са като цветя, които могат да израснат единствено в правилната среда, там където е слънчево, спокойно, топло и уютно за душите им!
Мили родители, моделирайте спокойни и уравновесени хора и никога не предавайте своите нещастия на децата си, защото те се раждат напълно чисти и неопетнени от ударите на живота, а това, с което трябва да ги заредите за да бъдат силни и успешни, е внимание и любов. Толкова малко, но всъщност всичко, от което се нуждае един човек, за да бъде истински щастлив и да знае, че до себе си има хора, които винаги ще го мотивират да се бори. Хора, които ще го подкрепят в трудните моменти и които ще го обичат, независимо през какви проблеми и вътрешни противоречия минават!
