Психологическите бариери, които ни спират да бъдем щастливи

''Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб! Можеш да го изхвърлиш, веднага щом решиш!'' – д-р Уейн Дайър

Още в детството си сме поставени пред първия си кръстопът, в който трябва сами да изберем, дали да говорим, това което мислим или да замълчим, просто защото другите това очакват от нас да направим и така с времето започваме да оформяме и изграждаме личността си, която става плод на различни видове внушения и страхове, придобити с годините.

От малки ни учат, че щастието е състояние на духа, което ни кара да се радваме на заобикалящата ни среда и хората, които са около нас, в последствие обаче осъзнаваме, че то се дължи на ред фактори, дори по някой път независещи от самите нас. Факторите, които пречат на нашето духовно израстване са свързани с премеждията, които животът ни изпраща под формата на трудности, проблеми, страхове и дори невидими препятствия, които се запечатват в нашето съзнание и започват да ни дърпат надолу, тогава когато искаме да скочим и да преминем границата отвъд възможностите ни.

Свободата и щастието са взаимно свързани и обикновено се постигат с помощта на всички онези разрушени бариери, които до този момент са ни пречили да постигнем своите мечти и които в повечето случаи ние самите сме си изградили в главата си с времето. Страхът от неуспех, липсата на самочувствие и недостатъчното количество вяра, в действителност са тези психологически бариери, които спират човек да се развива и самоусъвършенства. 

За да постигнем хармония са нужни няколко неща, като на първо място, трябва да повярваме в своята вътрешна сила и в това, че щом желаем нещо силно, притежаваме всички качества да го постигнем.

На второ място трябва да спрем да си поставяме бариери и граници, там, където те са напълно излишни и където пречат на духовното ни, професионално и личностно развитие и да ги заменим с окуражителни послания, които ни дават стимул да надскочим собствените си възможности и да постигнем всичките си цели. 

Упоритостта, вярата и позитивната нагласа ни помагат да прескочим психологическите препятствия, които са плод на нашите страхове и да изградим една своя по-добра версия, която е удовлетворена и щастлива от начина си на живот, но за да го постигнем задължително трябва да премахнем психологическите препятствия в своето съзнание възможно най-бързо и на тяхно място да изградим един облак, напоен от вяра, позитивизъм и чиста енергия, в който да се вглеждаме всеки ден и от който да черпим сили, тогава, когато се чувстваме в безизходица и когато смятаме, че няма да се справим. 

''Промени начина, по който гледаш на нещата и нещата, които гледаш ще се променят!'' – д-р Уейн Дайър

Поставянето на бариери, освен на развитието ни, може да попречи и на общуването ни с другите най-вече при споделянето, разбирането и намирането на сродна душа, която да ни приема такива, каквито сме.

Когато човек е изградил бариери, той трудно успява да допусне някой до себе си от страх да не бъде наранен, тогава постепенно той се заключва в себе си и започва да живее живот, който не му носи никакво удовлетворение и щастие, защото се чувства постоянно на тръни, чакащ поредните неприятности да нахлуят в живота му.

Бариерите, които сами изграждаме ни ограничават да бъдем това, което искаме и да постигаме своите мечти, те пречат на развитието и щастието ни.