Прекомерното мислене: Защо жените мислят твърде много, според научно изследване

Склонността да мислим прекалено много и да задаваме твърде много въпроси е навик, който може да навреди на благосъстоянието ни.

В книгата си ''Ces femmes qui pensent trop : Débrancher (enfin) son mental et reconquer sa vie'' ученият и автор Сюзън Нолен-Хоексема обяснява какво ни кара постоянно да се занимаваме с миналото и как поставяме под въпрос всяко решение и всяка ситуация, независимо колко незначителни са те. Всеки път в съзнанието ни изниква един и същ въпрос: ''Какво ще си помислят другите хора за мен?'' Сценариите се въртят в главите ни, докато нищо вече няма смисъл. Ученият и автор е провел проучвания, които доказват, че жените са по-голяма жертва на това явление, което може да бъде особено токсично. Как да си обяснимова?

''За да отговорим на този въпрос, първо трябва да определим какво означава да мислиш прекалено много“, обяснява д-р Дениз Гинзбург, поведенчески психолог от Офенбах на Майн в Германия. Всъщност не става въпрос за това да се вглъбяваме в мислите си, а още по-малко да се губим в тях. ''Това е акт на преосмисляне и свръханализиране на всички ежедневни ситуации, като отново и отново възпроизвеждаме изпита на съвестта си: ''Как са се държали хората? Как са реагирали? Как реагирах аз? С какъв тон говорих аз? С какъв тон ми говориха те?'' Собствените ни реакции обикновено са най-внимателно разглеждани и постоянно оценявани, най-често негативно. Но какво отличава човека, който мисли прекалено много, от този, който просто се замисля за миналото или се тревожи? ''На жаргона на психолозите ''преживяването'' съответства на действието на повторение на негативни минали събития отново и отново, а това поведение играе важна роля в механизма на депресията'', продължава психологът. Що се отнася до хората, които са склонни да се притесняват, обектът на тяхното безпокойство е по-скоро в повече или по-малко близкото бъдеще, ''както обикновено се случва при хората, страдащи от генерализирано тревожно разстройство''. Прекаленото мислене е много по-широк процес.

Преосмислянето и прекомерното анализиране на всичко може да бъде извънредно изтощително в ежедневието, веднага щом засегне и най-малкото взаимодействие. Проблемът със свръхмисленето е, че повтарянето на сценарии в главата ни води до умствено претоварване. Способността ни да предизвикваме умствени процеси, така да се каже, се изчерпва. Започваме да бъркаме теми и процеси: ''какво би си помислил за мен моят приятел? Как съм се държал с нея?'' Междувременно нишките в главите ни се умножават, подобно на прозорец на браузър, който отваря прекалено много раздели. Това забавя когнитивните ни функции.

Защо жените са по-склонни към прекомерно мислене?

Проучванията показват, че жените са много по-склонни да премислят, отколкото мъжете. Но каква е причината за това? Дениз Гинзбург предлага следното обяснение: ''Това може да е свързано с факта, че жените от най-ранна възраст се учат да спазват половите норми като предпазливост, съпричастност и най-вече да се държат добре. На малките момиченца се казва, че трябва да вземат правилните решения в живота. Момчетата, от друга страна, се възпитават с по-голяма толерантност към грешките''. Но важна роля играят и хормоните: ''Изследванията сочат и някои биологични причини, като например хормоналните колебания, свързани с менструалния цикъл или менопаузата''.

Други проучвания показват, че жените са по-чувствителни към стреса, който ги кара да мислят прекалено много. ''Освен това жените са силно подложени на сравняване с другите в социалните мрежи, които предават образи на жени, които са винаги перфектни: красиви, отдадени и способни да поемат всички тежести и отговорности.'' В резултат на това, според експерта, жените се чувстват прекомерно отговорни и поставят под въпрос и най-малките си реакции и емоции. Наблюдава се също така, че жените по-често са насърчавани да се вглеждат в себе си, като разсъждават върху собствените си емоции, дори от детството, което може да доведе до склонност към свръханализ.

Какво можем да направим, ако мислим прекалено много, и как да се освободим от натрапчивите мисли?

''Първата стъпка за справяне с прекомерното анализиране е да си създадете ежедневен навик, при който да отделяте момент за осъзнаване, например когато си миете зъбите'', съветва Денис Гинзбург. Можете да отделите време, за да се вслушате в себе си, след което да си зададете други въпроси: ''Какво чувствам в момента? Чувствам ли натиск и напрежение''. Всичко това ви дава представа за степента на натиск, който изпитвате, както психически, така и физически. ''След това можете да се запитате: какво ми тежи в момента? Дали това е реалността, или е сценарий, който разигравам в главата си? Дали вече съм обхванала всички основи и следователно съм в негативен процес на свръханализ? Ако е така, трябва да се отървете от тези упорити мисли.'' Когато тези мисли се появят отново, както често се случва, друга техника е да се посветите на някаква дейност. Но внимавайте, предупреждава ни Дениз Гинзбург: ''Не трябва да планирате това време вечер, в противен случай рискувате да заседнете в емоционалните си процеси до настъпването на нощта.'' Ако тези мисли продължават да ни преследват вечер, експертът предлага да започнем да пишем: ''Работата и практикуването на самовнушение също могат да помогнат.''

Някои проучвания показват ефективността на тази практика: Терапия за фокусиране върху състраданието към себе си. ''Тази терапевтична техника ни учи как да приемаме трудните чувства и как да ги усещаме, без да се опитваме да се отървем от тях, като оставим настрана стремежа към ефективност'', казва Денис Гинзбург. Експертът подчертава, че е възможно да наблюдаваме тези чувства, без да се опитваме да се отървем от тях на всяка цена и без да е необходимо непременно да се случи нещо. В крайна сметка това, което най-много помага, е да не премисляте нещата, а да си задавате правилните въпроси.