Почина геният Дейвид Линч

Дейвид Линч, който почина вчера на 78-годишна възраст, е кинопионер и майстор на сюрреализма, признат за уникалната си способност да плете сложни разкази, които размиват границите между реалността и подсъзнанието.

Прочут с отличителния си визуален стил, творчеството на Линч предизвиква завладяваща красота и размисъл, като част от филмите му ''Туин Пийкс'', ''Синьо кадифе'', ''Мълхоланд драйв'' и "Eraserhead" - показват дълбоко разбиране на човешката психика, като често навлизат в тъмните кътчета на желанието, страха и идентичността.

Освен постиженията си в киното, Линч е и влиятелен художник и музикант, чието творчество обхваща множество теми. С непоколебимата си отдаденост на артистичната си визия той вдъхновява безброй режисьори и творци да изследват сферите на въображението и абстракцията. Наследството на Линч е иновативно и интроспективно, като подтиква зрителите да се изправят срещу собствените си възприятия за реалността и естеството на съществуването.

Смъртта му беше потвърдена чрез официалната му страница във Facebook, където семейството му написа:

''С дълбоко съжаление ние, неговото семейство, съобщаваме за кончината на човека и твореца Дейвид Линч. Ще бъдем благодарни за известно уединение в този момент. В света зее голяма дупка, след като той вече не е сред нас. Но, както би казал той, ''Дръжте погледа си върху поничката, а не върху дупката''. Денят е прекрасен, със златни слънчеви лъчи и синьо небе през целия път''.

CNN потърси фондацията на Линч за допълнителен коментар. Причината за смъртта не е оповестена.

Снимка: David Lynch official facebook page

Почти 50-годишната кинематографична кариера на Линч се отличава с поредица от характерни, силно стилизирани филми, в които често има сюрреалистични ситуации, символизъм, фрагментирани времеви линии и свръхестествени елементи. През 2006 г. той получи „Златен лъв“ за цялостно творчество на филмовия фестивал във Венеция, а през 2019 г. - почетен „Оскар“ за цялостно творчество. Освен това Линч четири пъти номиниран за „Оскар“, включително три пъти за най-добър режисьор за „Човекът слон“ от 1980 г., „Синьо кадифе“ от 1986 г. и „Мълхоланд драйв“ от 2001 г.

През 2024 г. Линч обявява, че е диагностициран с емфизем след дългогодишно пушене и че до голяма степен е като ''затворник вкъщи'' поради риска от заразяване с Covid-19. След като сподели новината, Линч увери своите поддръжници, че планира да продължи да работи, като написа, че въпреки диагнозата си „съм изпълнен с щастие и никога няма да се пенсионирам“.

Роден в Мисула, Монтана, през 1946 г., Линч прекарва детството си, като се мести в различни части на САЩ заради работата на баща му като учен в Министерството на земеделието на САЩ.

Макар да постига известност като режисьор, Линч започва кариерата си като художник и визуален артист, като учи в Corcoran School of the Arts and Design във Вашингтон, School of the Museum of Fine Arts в Бостън и накрая в Pennsylvania Academy of Fine Arts. Именно във Филаделфия Линч започва да експериментира с кино, вдъхновен от идеята да накара картините си да се движат.

''Рисувах много тъмни картини. Видях, че някаква малка част от образа се движи, и чух вятър'', казва той в интервю през 1997 г. ''Наистина исках образите от картините ми да се движат и да имат звук. Да оживеят. Така започнах да правя анимационен филм като движеща се картина. И това беше всичко.''

Ранните експерименти на Линч отразяват склонността му към странни теми и креативни визуализации: първият му късометражен филм, „Six Men Getting Sick (Six Times)“, е експериментална анимация, в която фигури повръщат последователно.

През 1970 г. се премества със семейството си в Лос Анджелис, където се записва в Консерваторията на Американския филмов институт и започва работа по първия си пълнометражен филм: култовата класика „Eraserhead“ - нещо като хорър и родителска драма. Черно-белият филм излиза на екран през 1977 г. и години наред се прожектира като среднощен филм.

Линч последва „Eraserhead“ с комерсиалния хит „Човекът слон“ с Джон Хърт в ролята на Джоузеф Мерик и „Дюн“ - адаптация на научнофантастичния роман на Франк Хърбърт.

Следващият му пълнометражен филм, „Синьо кадифе“, включва много от темите, които се повтарят в цялото му творчество: сюжет, наподобяващ сън, включващ секс и насилие, предградията, които прикриват мръсния подземен свят под тях, и изпълненията на честите сътрудници на Линч Кайл Маклахлан и Лора Дърн.

През 1990 г. Линч дебютира с „Диво сърце“ - романтичен криминален филм с участието на Лора Дърн и Никълъс Кейдж, който печели „Златна палма“ на фестивала в Кан - и с „Туин Пийкс“, една от най-впечатляващите творби в кариерата му. Култовият класически телевизионен сериал представя Маклаклън (агент Дейл Купър) в ролята на учтив, но ексцентричен агент на ФБР, който разследва мистериозното убийство на кралицата на абитуриентския бал (Лора Палмър) в странното измислено градче Туин Пийкс. Първият сезон на сериала получава 14 номинации за „Еми“. Въпреки че е отменен само след два сезона, сериалът е цитиран като едно от най-влиятелните телевизионни предавания на всички времена.

Маклаклън си спомня за Линч като за „загадъчен и интуитивен човек, в когото се е разразил творчески океан“, и признава на Линч, че му е помогнал да изгради кариерата, която има днес.

''Неговата любов към мен и моята към него са резултат от космическата съдба на двама души, които са видели най-доброто от себе си един в друг“, написа Маклаклън на страницата си в Instagram в четвъртък. „Той ще ми липсва повече, отколкото могат да кажат границите на езика ми и да понесе сърцето ми. Светът ми е много по-пълен, защото го познавах, и много по-празен сега, когато той си отиде. Докато светът загуби един забележителен творец, аз загубих скъп приятел, който ми представи бъдещето и ми позволи да пътувам в светове, които никога не бих могъл да си представя сам.''

През последните двайсет години Линч прави продължителна пауза в създаването на игрални филми. Последният му пълнометражен филм, „Inland Empire“ от 2006 г., е психологически трилър с участието на Дърн, Джеръми Айрънс и Джъстин Теру. Междувременно той е режисьор на няколко късометражни филма и музикални клипове, включително за Interpol и Nine Inch Nails.

През 2017 г. Линч дебютира с дългоочаквания трети сезон на „Туин Пийкс“ - „Туин Пийкс: Завръщането“, чието действие се развива 25 години след оригиналните серии.

И въпреки че е най-известен като режисьор, Линч продължава да практикува живописта, с която започва кариерата му на художник, и се занимава с музика, като през 2001 г. издава рок албум, наречен „BlueBob“, през 2011 г. - „This Train“, а през 2013 г. - албум с „модерен блус“, наречен „The Big Dream“.

''Исках да бъда само художник, но рисуването ме доведе до филмовото изкуство“, казва той за кариерата си в интервю за New York Times през 2019 г. „Винаги казвам, че отивам там, където ме водят идеите ми.“

Друга основна линия, която определя Линч, е отдадеността му на трансценденталната медитация, която според уебсайта на фондация „Дейвид Линч“ е „техника, практикувана по 20 минути два пъти дневно, докато седи удобно със затворени очи“. В изявление на сайта си режисьорът пише, че е започнал да практикува тази практика през 1973 г. и оттогава „не е пропуснал нито една медитация. Два пъти на ден, всеки ден.“

''Това ми даде достъп до неограничени запаси от енергия, творчество и щастие дълбоко в мен. Това ниво на живот понякога се нарича „чисто съзнание“ - то е съкровищница. И това ниво на живот е дълбоко във всички нас'' - добавя Линч.

В разговор с Vulture през 2018 г. режисьорът заяви, че въпреки понякога болезнените теми, които се разглеждат във филмите му, в крайна сметка източникът е радостта.

''Ако ти хрумне идея, която обичаш, и искаш да я реализираш, тогава пътуването за нейното осъществяване трябва да е щастливо и резултатът трябва да е радостен. Щастието не е нова кола, а вършенето на работа. Ако работата ви харесва, резултатът ще бъде радостен.''