Петко Каневски: Само чрез любов може да се пише и чете истинското евангелие на спасението

Левски е най-съкровеното в нас. Той е и нашата Богоопределена вселена.

Поетът-публицист Петко Каневски от Димитровград е един от най-големите   радетели на националната ни свяст, на уникалната ни култура, на паметта българска, която буди и освещава чрез слово. И то с една небивала искреност, с блага милост, но и с непоколебима строгост. 
Дълго работи като директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев“, председател е на Дружеството на писателите „Пеньо Пенев” и на ГС „Приятели на Русия и православния свят”, Димитровград. Член е на СБП. Стиховете му са превеждани на руски, полски, унгарски и румънски езици. Носител е на Националните литературн награди „Пеньо Пенев” /2016 г./, „Георги Братанов”/2022 г./; на Почетния знак "Златен век" - печат Цар Симеон Велики - сребърен и др. Автор е на няколко поетични книги, между които: „Виж луната”; „Живот на кредит”; „Звездни вулкани”; „Горе ръцете”; „Опасно честно”; „Писма до дядо ми”; „ Увеличи шрифта на любовта”.

В нея той разтълмява тайната на вечната любов, която е неотменна и неотминаваща, защото не свършва и винаги предстои, формира, моделира, променя типографията на света. Затова все повече прораства, изкласява и свети все по-ярко с огромния си бял шрифт. А тънкият ѝ щит става все по-силен, топлото ѝ обаяние дава път, устремява същностното в нас към вечния ни небесен дом. 
Тръгва от смълчания любовен огън, бленуващ и будуващ в самите нас, от светлоносното постоянство на верността, на служенето на доброто… И най-вече от късната любов, доказваща, че тя продължава и след живота като процес на най-истинското опознаване и общуване между душите. 

Защото тя, която е „неръкотворна черква”, в материята не може изцяло да засити жаждата ни за святост, а по-скоро е безкрайно ненаситна наркотична абстиненция. Но когато я възприемаме като вечна духовна наслада, когато отразяваме себе си чрез нейния свят огън във всичко друго, в целия всемир, започваме все повече да го разпалваме, умножаваме, да увеличаваме белия ѝ шрифт.

Петко, роден си в деня, когато се е родил и Васил Левски. Какво смяташ, че ви свързва?

– Отговарям чрез великия Шандор Петьофи:
„Две неща ми трябват на земята,
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов!“

Стои ли жертвоготовната ни нагласа в основата и на по-доброто ни бъдеще? 

– Подобна нагласа е имагинерна величина. И като извънредно пребиваване в Духа, тя не ни е необходима. Считам, че стремежът ни за по-добро бъдеще трябва да бъде агрегатното състояние на всеки един българин.

Затова ли Иисус казва, че който иска да спаси живота си, ще го загуби; но който загуби живота си заради Него и Евангелието, ще го спаси“?

– Самата Библия – древният човешки пътеводител – дава отговора: „Истина, Истина ви казвам; ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако умре, принася много плод.“ /Йоан 12: 24/.

Не е ли и служението вид „жертва“ – да станем „други“, така както Бог стана човек, както стана от дух – плът, от цар – слуга?

– Убеден съм, че в Новата ера на Зеления водолей и в квантовия преход неминуемо ще се появи  духовният генератор във всеки от нас, и тези на пръв поглед метафизични  проявления ще бъдат нещо толкова естествено, че дори няма да бъдат екзотични, паранормални явления. Напротив, това ще бъде нещо повече от естествено.

Можем ли, отговорни едни за други, да отидем при тъй наречените „различни“ и да станем всички отворени за всичко до „универсалност“?

– По принцип е възможно, но ако се позоваваме на природните закони, ако четем и разчитаме кодовете на библейските послания, подобно заличаване на граници е трудно осъществимо по много причини. От една страна, това е многообразието при Хомо сапиенс – като основа на живот на Земята, от друга страна, смирението и толерантността са пътят към всеобщия Храм. От трета страна, източното православие  приема подобно себеопределяне за неприсъщо  и несъвместимо с християнския морал. И това не би се променило във времето, колкото и индиферентни  да изглеждат новите поколения.

Последното предупреждение на философа на свободата Хегел гласи, че при недостатъчно смели реформи, управниците могат да очакват нова революция. Но не стават ли вече методите на еволюцията по-актуални?

– Хегел е една от най-високите стълбици на цивилизацията. Революция или еволюция? Разликата е само една буква „Р“. Но тя придвижва човечеството напред. Затова, вероятно, времето на революциите не е свършило. Пък и естественото развитие на нещата често буди съмнение: отвън всичко изглежда много гладко, а отвътре е или подмолно, или залиняло. Като че ли, обществото влиза в уядена монотонност и забравя за своите по-добри и плодоносни посоки.

Тук творците могат ли да допринасат за рестартирането на изконните Божествени идеали и принципи?

– Естествено! Това е тяхната основна мисия! Космическият Петър Дънов твърди, че цели 5400 г.  нашият народ е подготвян за започналия Божествен преход.

Издигат ли вече творците дръзко своя сърдечен смут с надеждата да пробудят дебелокожието в обществото? 

– Безспорно. Истинският творец трябва да бъде глас и съвест на епохата, камертон на вселенската хармония. Ако неговите сетива са закърнели за нея, той няма право да се нарича творец. Ето колко хубаво го е казал великият Назъм Хикмет: „Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, как тогава ще превърнем мрака в светлина?“. И не става дума за безсмислената жертва, а за силата на огъня от крилата на птицата Феникс. Получават я, обаче, само живородените в Духа, даряват я оплодена и я получават отново още по-животворяща.

Имат ли и думите тази мощ: чрез една нова светла, алтруистична, типография да променят всичко към по-добро?
– Категорично, да! Не само защото „в началото бе словото“, а защото то е най-великото Божествено творение, дадено на човека.

Могат ли те, думите, да изпишат  и новото Евангелие за „спасение чрез любов“, да увеличат белотата и светлината на нейния шрифт?

– Разбира се, че могат! Само чрез любов може да се пише и чете истинското Евангелие на Спасението. Но Словото има както съзидателна, така и разрушителна сила. А единствено българското слово има целия звуково-вибрационен регистър на човешката реч. Затова е един вид конвенционално оръжие, което трябва да се използва изключително внимателно и позитивно!  Затова, задължително, трябва да се увеличи  шрифтът на любовта.

Затова говориш в поетичната си книга „Увеличи шрифта на любовта“. По какъв начин творецът допринася това да се случва?

– Усвоилите по блестящ начин космогонията на атлантите и пелазгите траки, осветиха тогавашния хоризонт със златни познания. Векове по-късно техните потомци – богомилите оплодиха духовната нива на Западна Европа, допринесоха много за нейния знаменит Ренесанс. Днес дойде времето, в което държавата на духа – България, орисана с Божия промисъл, също да оплоди  човешката раса, но сега с много повече любов!

На 18 юли се навършват 188 г. от рождението на Апостола на нашата свобода А само чрез Истината за Любовта, чрез най-съкровеното в нас, може да се стигне до Свободата. Това ли е пътят към духовния ни дом?

– Да, Левски е нашата Богоопределена вселена. Както и да я въртим смислово, поради различни обществени и лични подбуди, тя, вселенета -Левски, е най-съкровеното в нас. А нетленната светлина на неговата обич към род и Родина създава почти религиозно изживяване на тази любов, която има за единствен олтар - Свободата.

Интервюто взе: Лияна Фероли

Петко Каневски
ЧУДО

На Анастас Константинов

Цяло чудо е, че народът ни още е жив,
цяло чудо е, че още я има България!
Земята се стеле, сякаш тъжен масив,
над който безпътица пее сетната ария,
че селата ни вплели са скръбно ръце,
покрай гробища изчезващи бавно.
На реда за банкноти с хладно евросърце
гаснат малки градчета с минало славно.
Майко Българийо, кой прокле ти стадата,
че рожбите твои търсят пасища чужди?
Пастири бездарни ли ти носят бедата -
от градина да станеш преходен нужник!
Пренаписал е притчите Либералният Бог…
Слава Богу, над нас е Христос Православен!
Той отдавна показа: Мойсей е свръхстрог,
не допуща Живеца Завет стародавен.
Докога ти ще плащаш, народе, цената
за това, че забравяш що е родова сила,
че безволев остави да заминат децата,
далеч от земята, дето ги е родила.
И която ни НАТО, ни съюз Европейски,
нито недоизмислените Обединени нации,
нито модерни вестители антибиблейски,
ни прехвалените и уядени демокрации
ще спасяват без дан от съдба кръстопътна.
А с божи посоки е твоят древен компас -
осветява отколе той горчилката мътна.
Народе Орфеев, извиси своя истински глас!

ТОВА НЕ Е МОЯТА БЪЛГАРИЯ                     

На поета Георги Ангелов

Ти чувал ли си някога щурче,
което през декември пее?
Или премръзнало врабче
дълбоко в синевата да се рее?
Навярно в слънчевия кръговрат
законите на Бог са вечни,
кажи, поете, кажи ми, брат,
защо сме яростно далечни?
Нима не минаха през нас
и рицари, и фесове злокобни.
А днес мълчим, с наведен глас
на господарите сме тъй удобни!
Андрешковски сюжет проклет
за оцеляване в отровно време
е станал бойният ни пистолет -
емблемата на нашто племе?
И нямам повече въпроси
към теб, към твоята съдба -
България щом още носи
убийците си на гърба!

ИЗПЛАКАНА ВЕЧНОСТ

На Боян Ангелов

Горчи ми виното, изпито без приятели
и със луната търся светлата си половина
отвъд предупреждението от гадатели,
че любовта без виното не е невинна.
Изплуват сенки в мен на знатни траки –
от топли извори струи животът древен.
Във виното що вечност е изплакана…
Екстаз на любовта е да си сам и верен
на светлата си половина, на жената
из ритуалните веселия, с ръце красиви.
Оплела е лозата път около бедрата ѝ,
пресладостния път на всички живи.
И аз съм жив! Отпивам още от очите ѝ
неустоим възторг на гроздето свенливо.
Единственият избор е – да я почитам…
И колкото я любя, виното е по-пенливо.

УВЕЛИЧИ ШРИФТА НА ЛЮБОВТА
На моя внук Калоян

Пораства Любовта, пораства
огромен става белия ѝ шрифт
несметни – нейните богатства, 
по-силен тънкия ѝ щит.
Разбива всичките страдания.
Тя шества с радостния Вик,
превърнал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена, лъжата не вирее
и губи сила всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас. 
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина,
с любов до Любовта се стига
и тя е пътят към Дома!