Сълзи от любов: Защо порастването на децата боли
Всяко дете носи светлина в живота на родителите си, която озарява всеки ден, от първата усмивка до първите думи и стъпки. Но, идва момент, в който тази светлина се променя. Децата порастват, тръгват по своя път и постепенно малките ритуали от детството се превръщат в спомени. Именно тогава сълзите се появяват не от слабост, а от любов, онази дълбока и безкрайна, която прави раздялата с детските години толкова болезнена.
Защо обаче ни боли, когато децата порастват - разглеждаме част от причините.
Защото времето е безмилостно
Миговете, в които сме държали малките им ръчички са отлетели. Болката е всъщност носталгия по нещо, което никога няма да се върне.
Защото се страхуваме да ги загубим
Когато децата искат независимост родителите често се чувстват изоставени. Тъгата идва от страха, че връзката няма да бъде същата.
Защото детството е най-чистата форма на любов
Тази невинност и нужда от грижа ни кара да се чувстваме необходими. С порастването ролята ни се променя и това остава празнина.
Красотата зад сълзите
И все пак тези сълзи са сълзи от любов. Те ни напомнят, че сме дали живот, възпитали сме, обичали сме и сме дарили крила на едно човешко същество. Порастването на детето не е край, а ново начало. Любовта не намалява, тя просто се трансформира от ръка която води, към сърце, което подкрепя отдалеч.
Да плачем, когато децата порастват е нещо свято. Това е доказателство, че всяка прегръдка, всяка усмивка и всяка безсънна нощ са били от значение. Болката е част от най-красивото чувство, а именно безусловната любов. Истинската утеха е, че макар детството да отминава, връзката между родител и дете остава вечна.
