Пенелопе Крус говори за живота, любовта и модата във Vogue Хонконг

Vogue Hong Kong избра Пенелопе Крус за лице на своята ноемврийска корица.

''Не искам да играя един и същ образ два пъти. Не искам да играя някой, който е подобен на мен. Това е, което винаги искаме като актьори - да изследваме различни материи. Колкото по-предизвикателни са те, толкова повече щастие откриваме'', разсъждава Пенелопе, като думите ѝ отразяват авантюристичния дух, който определя забележителната ѝ кариера.

С всяка роля тя се гмурка в емоционалните дълбини, прегръщайки истории, които резонират с борбите и триумфите на жените. Устремът ѝ да изследва тези разкази открива не само таланта ѝ, но и дълбоко любопитство към човешкото състояние, подхранвайки чувство на състрадание и разбиране, което остава дълбоко във всеки, който е видял нейната игра.

Имате дълго и успешно сътрудничество с режисьора Педро Алмодовар. Как се разви творческото ви партньорство през годините?

През първите пет минути, които прекарах с него, бъдещето на нашата връзка беше вече налице. Знаех, че този човек ще бъде наистина важен за мен.  Връзката ни продължава да расте и да се развива. Все още се притеснявам, когато работя с него, защото много го уважавам. Колкото повече го познавам, толкова повече го обичам и толкова повече го уважавам. Той приема работата много сериозно. Алмодовар е един от малкото творци, останали на този свят, които гледат на професията така, че всеки детайл е важен. Той е истински майстор. Щастлива съм, че го имам в живота си, той е част от семейство ми. Надявам се да ни предстоят още много филми заедно.  

Как решавате какви проекти да поемете? 

Търся неща, които те карат да се чувстваш неудобно, когато ги четеш, защото най-вероятно ще поставят отново началото на важен дебат в обществото ни или са важни за нас. Това е нещото, което винаги търся. Снимала съм се в комедии, драми и мюзикъли, но най-вече в драми. Обичам и мелодрамата. Не правя филми на ужасите - това е нещо, което не съм изследвала. Отворена съм за всички жанрове филми, просто трябва да е нещо, което да ме развълнува отвътре.

Играла сте известни публични личности като Лаура Ферари във ''Ферари'' и Донатела Версаче в ''Американска криминална история: Убийството на Джани Версаче''. Ако някой заснеме биографичен филм за Пенелопе Крус, кого си представяте да Ви изиграе на екрана? Какви преживявания или моменти от живота ви бихте искали да бъдат подчертани в биографичния филм?

Никога не съм се замисляла за това - биографичен филм за моя живот! Уау! За първи път ми задават подобен въпрос. Може би, когато съм на 80 или 90 години, ще мога да отговоря на този въпрос. Вярно е, че много неща са ми се случили, много други ги знаят само семейството ми или близките ми приятели.

Снимка: Luigi & Iango; Vogue Hong Kong

Споделяте близка връзка с CHANEL. Как бихте описали същността или ''духа'' на CHANEL? Какви качества според Вас правят марката уникална и как тези вдъхновения, които дизайнът е предизвикал, резонират с Вашия собствен опит в модната и филмовата индустрия?

Връзката ми с модата, главно като фен на модата, започна в ранните ми години. Спомням си, че когато растях, гледах моделите на CHANEL на Коко Шанел и Карл Лагерфелд и чувствах, че това, което са създали с марката, е невероятно. Усещането, което са създали с едно лого - само CC, преди да видите дори името - е несравнимо. Не са много марките, които са постигнали това. 

Щастлива съм, че съм част от марката от толкова дълго време. Първото ми ревю беше през 1999 или 2000 г. Тогава се запознах с много от хората, които работят в CHANEL и днес. Това говори много за марката. 

Наистина оценявам работата не само на дизайнерите, но и на всички шивачи и участници в процеса.
Баба ми ме научи да шия и плета на една кука с много търпение. Когато бях малка, това беше нещо като медитация между мен и нея. Тя отделяше много време и внимание за създаването на едно изделие. Правеше нещата изцяло на ръка, отнемаше ѝ няколко месеца, шиеше часове наред всеки ден.

Снимка: Luigi & Iango; Vogue Hong Kong

Повече от две десетилетия след началото на кариерата Ви, какво означава за Вас истинският успех? Промени ли се определението за успех за Вас през годините?

Определението за успех няма нищо общо със славата. Ако ме питате дали се чувствам успешна, по-голямото мерило би бил фактът, че след толкова упорита работа в продължение на години, след като станах майка, успях наистина да избирам проектите си, включително кога и къде да снимам, така че да не се налага да се отделям от децата си. Когато погледна назад към лудия ритъм, който поддържах в продължение на толкова много години, от както бях тийнейджър, докато навърших 37 и до момента, в който родих първото си дете, наистина ценя начина, по който работата ми се отплати по отношение на възможността да избирам проектите си, защото това също се отразява на логистиката на семейството ми.

Децата и времето, което прекарваме заедно, са основният ми приоритет. Фактът, че мога да избирам, е голяма благословия. Да имаш работа, която харесваш, която те изхранва и от която можеш да живееш, и същевременно да правиш това, което обичаш - много добре осъзнавам каква привилегия имам. Не съм израснала в лукс, разполагахме само с това, от което се нуждаехме, за да можем да се изхранваме и да имаме покрив над главата си. Имах два чифта обувки през годината - един за лятото и един чифт за зимата. Трябваше добре да ги пазя. Гледах на тези обувки като на съкровище. Винаги ще помня това, както и усилията, които родителите ми полагаха, за да можем да живеем нормално.

Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали, и от кого е бил той?

Всеки ден получавам невероятни и много мъдри съвети от майка ми. Един от тях е, че когато си мислиш, че знаеш всичко, винаги ще има изненади. Тук бих добавила и Алмодовар - той винаги е непредсказуем по отношение на това, което ще ти каже. В живота си имам много верни приятели и семейство, на които мога да разчитам за съвет.