Мария Попова: Примерът за нормалност, от който се нуждаем
От Нели Славова
Едно от специалните ми умения, е, че мога да разпознавам хората. Често обаче вместо дарба това се превръща в проклятие.
Преди повече от година открих Мария в Instagram, попадна ми нейно видео, в което се припознах. Спечели ме с топлата си усмивка, искрено поведение, неподправен характер и абсолютната нормалност, която се излъчваше от нея. Веднага разпознах един автентичен и земен човек, а с течение на времето и нашите разговори, това усещане само се затвърди. Днес Мария ще спечели и вас. Но не на всяка цена, а съвсем естествено. Така се получава, когато осъзнаеш коя си, харесваш индивидуалността си и знаеш как си стигнала до тук. Така се получава, когато нямаш нуждата и потребността да се преструваш на друг.
Как минава един ден на Мария?
- Истината е, че напоследък много ми се иска да имам някаква рутина. Да, дори и тя да е скучна, но леко да забавя темпото. От известно време дните минават толкова динамично, с промяна на всеки план, с адаптация към всяка извънредна ситуация. От една страна - това доста калява емоционалното ти състояние и възможността да бъдеш по-гъвкав, да откриваш, че всъщност си доста балансиран, даже по-скоро ''овладян''. Сега като се замисля тази динамика не е лоша, защото клиширано те учи и възпитава по някакъв свой си начин. Въпреки всички промени, това което не пропускам и изисквам егоистично за себе си е време за движение.
Коя е най-голямата промяна, която си изживяла до този момент и как ти се е отразила като човек?
- Емоционалното усещане за себе си, което чисто физически се отрази на лицето ми, на излъчването ми. Знам, че звучи странно, като уточнявам, че тази промяна не е, защото съм свалила няколко килограма, не защото премахнах бръчките, двойната гуша, а просто защото в погледа ми се чете едно спокойствие, че този път ще се погрижа за себе си и ще си дам време нещата да се случват постепенно, а не в някаква времева рамка.
Какъв е урокът от миналото, който ще помниш дълго време?
- Че понякога ''няма време'', че понякога трябва да действаш тук и сега, а не следващото лято, защото тогава някои хора може да ги няма вече. Че съжаляваш, че не си запалил колата, натоварил един куфар, качил любими хора и не си им сбъднал мечтата за една пуста Гърция.
Така че най-правилното време е ''сега''.
Каква е ролята на любовта и отношенията в живота ти и как те се отразяват на самооценката ти?
- Мога да опиша с личен пример от разговор с мъжа ми точно отпреди няколко дни:
Аз: Мите, мисля, че отдавна не съм усещала себе си толкова добре емоционално. Приемам се.
Митето: Радвам се. Истината е, че не можех да те понасям преди две години.
Аз: Така ли? Не съм усетила…
Митето: Това, че не съм ти пилил на главата, не означава, че ми е било лесно.
Аз: Благодаря ти!
Това е любовта, да не мачкаш и без това смачкания човек до себе си, а да преминеш през труден период, бидейки до него, а не укорявайки го.
Можеш ли да ми дадеш твоето определение за щастие?
- Щастие е да обичаш И себе си, щастие е да се грижиш И за себе си, щастие е да си позволяваш понякога да избираш себе си пред другите.
Какво те вдъхновява и мотивира да продължиш напред, когато дойдат трудните моменти?
- Има дни, в които не се боря с трудните моменти на всяка цена, приела съм, че животът не е само клиширано розов, позволявам си да премина през тях.
Много ми помага мисълта за нещо хубаво, което предстои. Затова винаги повтарям на близките си - резервирайте някоя вечеря с приятел, няколко дни сред природа, билети за кино/театър, за да има нещо, което да контрастира на трудностите и да напомня, че зад ъгъла, има нов хоризон, по-приятен.
Кое е най-досадното или омразното ти клише?
- Доста съм против маркетинг фразите - ''постигни желаното тяло за три месеца, лятото идва, влез в топ форма, мечтаеш за плочки и дупе - това е решението за теб''.
Здравословната и осъзната промяна отнема време и ако ви трябват повече от три месеца, никой не може да ви внуши, че нещо не правите както трябва. За промяната няма рамки, а всички се опитват да ги налагат. Грешно е, демотивиращо и категорично не е за всеки.
Какви са страховете ти и как се справяш с тях?
- Най-големият ми страх винаги е бил мисълта за загуба на любими хора. Понякога от страх се стремя да контролирам всичко и всички, съответно това измаря мен и близките ми. Старая се да изкореня това от поведението си, мислейки положително и в никакъв случай не планирайки далечното бъдеще. Ценя настоящия момент.
Когато създаде платформата си в Instagram и постави началото на "фитнес майчица", кое преобладаваше сред близките ти хора - повече подкрепа или те съветваха да не се захващаш?
- Повече подкрепа, след това ''и ти ли стана инфлуенсър'', след това ''браво за постиженията''. Сякаш във всяко начинание е така. Накрая се получава естествено отсяване на ''близките''.
Чувстваш ли обратната връзка между теб и твоите последователи? Какво най-често ти споделят хората?
- Категорично! Смятам, че това е най-голямото постижение на профила. Не броя последователи, а ценя комуникацията. Това е нещото, което ме мотивира да продължавам! Най-честата обратна връзка е фокусирана върху това, че се възхищават на моята искреност, че не крия тялото, емоциите си, реалното си състояние, вдъхновявам ги да се движат по моя си начин - далеч от позите във фитнеса и ''дупепоказването''. В профила има една нормалност, която се цени. Да, точната дума е НОРМАЛНОСТ. Радва ги факта, че при мен няма това така популярно в момента менторство, а по-един забавен и искрен начин ги мотивирам да приемат себе си. Доста от момичетата се припознават в историята ми и са признателни, че я заявявам публично.
Първата ти публикация е с дата 7-ми ноември 2022 година. Към днешна дата каква е твоята равносметка?
- Осъзнах, че както аз съм подкрепа за моите последователи, споделяйки личния си пример, така и тези хора за мен са изключително важни. Благодарение на тяхната обратна връзка аз правя това, което винаги съм искала - да създавам съдържание. Имала съм моменти, в които съм се чудела дали да продължавам, настроението ми е било мрачно и точно тогава получавам съобщение как съм вдъхновила някого да отиде да спортува и да не се притеснява, че почервенява и изпотява по време на тренировка. Доста често си правя скрийншоти, които когато изпадна в съмнение или ми трябва лично вдъхновение, чета.
Има ли някакви неща, които категорично не би направила/показала в социалните мрежи и не се припознаваш в тях?
- Да! Всеки има лични проблеми, всеки може да даде пример чрез тях, решение за тях, нямам нищо против откровеното говорене, но не приемам публичното хулене на трети човек, след като три години си го възхвалявал в профила си. Категорично съм против тази жертвенска позиция на гърба на трети лица. Да, знам, че тя доста продава, но на цената на какво?
А ти самата какви личности/профили предпочиташ да следваш в Instagram?
- Следвам няколко по-популярни профила, всички други са на мои последователи, в които съм усетила точно онази енергия, за която говорихме по-рано. Не робувам на правилото в инстаграм ''следвай такива инфлуенсъри, чиято аудитория, искаш и за себе си''.
Затова в моя фийд има една нормалност, която търся и ценя.
Лесно ли разбираш, когато човек не се държи естествено в социалните мрежи, а и не само?
- Да, аз съм супер сензитивен човек, още щом видя някого, знам дали ще се получи ''химията'' между нас. Смятам това за голямо предимство. Не слагам етикети този е ''добър'' или ''лош'' е, просто усещам, че не е моят човек. В социалните мрежи това също проличава. Там няма как да скриеш енергията си, дори и да се опитваш, в един момент всичко проличава.
Мисля, че все повече хора разпознават фалша и заради това има една жажда за НОРМАЛНОСТ.
Смяташ ли, че жените достатъчно се подкрепят или винаги може повече? Какви са жените, които ти служат за пример?
- Повече от моите последователи са жени, аз следвам жени и наистина усещам подкрепа, както и отдавам от своя страна такава. Да, може би винаги може повече, но мисля, че т. нар. женска злоба се провокира точно от факта, че в социалните мрежи се показва само едната страна на монетата, а трудностите се прикриват.
Жените спортисти са голямо вдъхновение за мен, но не фитнес позьори, а спортисти, които се борят за постиженията си и споделят реалния път към тях.
Намерила ли си своята мисия в живота? Каква следа искаш да оставиш в онлайн пространството и въобще в собствения си път?
- Все още не. Знам, че ми липсва нещо в ежедневието, което да наричам мисия. Усещам, че все още търся онова, което ще поддържа силен огъня в сърцето ми, онова действие, което ще ме накара да си кажа: ''Браво, успя, не се отказа, заслужавало си е! ПОМАГАШ!''. Вярвам, че съм на правилния път, просто моментът все още не е настъпил, важното е обаче, че вървя, не спирам.
В онлайн пространството искам да оставя своята искреност, честност, самоирония и най-вече осъзнаването, че на промяната (емоционална или физическа) ѝ трябва ВРЕМЕ, а не режими и крайни цели.
снимки: Мария Попова
Последвайте Мария Попова в социалните мрежи
