Любител на клишета

Клиши е парижко селце, където Хенри Милър и Анаис Нин прекарват времето си в кафенета, пишейки и обичайки се.
Но думата "клише" има и други конотации...

Обичам всички сладки "банални" неща - вани със соли и лавандула, розови листенца, поръсени върху леглото... щампи на червило върху огледалото и красиво, секси бельо с жартиери и чорапи.
Любими, изпитани и истински неща... "Очакваното" - е почти неочаквано в наши дни, но тези малки щрихи бяха сладки и по някаква причина вършиха работата, за която са предназначени.
Рисувам пеперуди, сърца и ангели навсякъде - ако щете върху пясъка, замъглено огледало или лист хартия, без да се замислям - просто се случва.
Любовта може да се усеща като перце или като падане в бодлив храст - тя те хваща, когато най-малко очакваш, и те пуска да си отидеш, при нейните собствени условия.

Оставяйки своя отпечатък...

Обичам да измислям изненади.
Подаръците могат да бъдат деликатни и с отношение, а не само скъпи. Подаръкът е нещо, което даваш на някого, без да очакваш друго в замяна (или, това не е подарък). Старомодното телефонно обаждане, написаната на ръка бележка са значими, различни и се отличават.
Обичам когато намирам изсъхнало пресовано цвете в добре използвана книга - първи издания, подчертавания, огънати ъгли и всичко останало. Съдбовните капки. Жаден израз на чувства и желания - споделени чрез музика и текстове, неспособни да се изразяват сами, нуждаещи се от повече начини за общуване... чрез сълзи и допълваща информация - телепатични, желаещи да бъдат чути... по всякакъв начин.

Солта върху раната...

Думите не са достатъчни - тонът на гласа и езикът на тялото добавят толкова много към казаното. Затова и текстовите съобщения могат да бъдат разчетени по много начини и могат да ни вкарат в неприятности. Подсъзнанието ни има какво да каже - но е трудно да достигне до нас през шума.

Една малка игра, която обичам да играя: Какво си мисля? И какви са мислите на другите, които просто са заседнали в главата ми?
Можем да усетим разликата - задържащите се енергии, които ни се подават подсъзнателно и съзнателно чрез нашите сетива... докато не забравим кой е пътят нагоре или кои сме ние. Чуждите мисли обикновено просто не пасват или не се усещат правилно... трябва да се отърсим от тях, като от "хейт", преди да сме засмукани от собствената си дупка или да сме попаднали в капаните на нечии намерения. Да се вслушваме дълбоко в собствените си сърца и умове и да бъдем най-добрите, които можем да бъдем, с интелигентност, любов и доброта.

"Как става така, че разполагаме с толкова много информация, а знаем толкова малко..." - Ноам Чомски

Всичко е там, за да го разшифроваме. Осмелете се да останете с леко сърце - попийте слънцето. Да сънуваме собствените си красиви мечти, защото можем.
Сега е наш ред да осигурим един мирен свят и здравословна истина.

Автор: Памела Андерсън