Какво означава Жизел Пелико за нас

Делото за сексуално посегателство, което шокира света, завърши с осъдителни присъди за мъжете, обвинени в изнасилването на Жизел Пелико. То е мощен символ на справедливост за жертвите на сексуално насилие по целия свят.

Осъдителната присъда, която френски съд в Авиньон произнесе по делото на Жизел Пелико предизвика шокови вълни по целия свят, като се разпространи в медиите и подхрани разговорите за правосъдието, властта и сексуалното насилие. След осеммесечен съдебен процес бившият съпруг на Жизел Доминик Пелико, някога уважавана обществена личност, беше осъден по всички обвинения и получи присъда от 20 години затвор. Това беше рядък момент на отговорност в свят, в който справедливостта за оцелелите отдавна е недостижима.

За мнозина тази присъда е нещо повече от правен крайъгълен камък: тя е повратна точка в културата. Смелите свидетелски показания на Пелико и прозрачността на процеса поставят нов стандарт за разглеждането на подобни случаи. Но именно нейното неподправено изказване - ''Срамът не е наш, а техен'' - завладя културния дух, преобръщайки вековния разказ, в който жените са смятани за заслужаващи насилието, упражнявано върху тях. Оцелелите от сексуално насилие често са обременени от срам, докато извършителите се измъкват с непокътната репутация. Думите на Пелико разрушават тази динамика, възвръщайки достойнството на оцелелите и поставяйки отговорността върху раменете на извършителите, където ѝ е мястото. Нейната смелост е прецедент, който може да окуражи и други потърпевши да излязат навън, но не в сянка, а на светло.

Резонансът на съдебния процес се засилва на фона на американската политика, където отговорността за сексуални престъпления често се смята за нещо второстепенно. Завръщането на Доналд Тръмп и неговия политически апарат въпреки многократните обвинения в сексуално посегателство подчертава една мрачна реалност: публичните фигури често избягват последствията. Присъдата на Пелико е контрапункт на това, напомняне, че общественото мнение може да се промени и че отговорността не е само неосъществима мечта.

За мнозина тази присъда е нещо повече от правен крайъгълен камък: тя е културна повратна точка.
Този момент е като дългоочаквана корекция на годините, в които високопоставени личности избягваха правосъдието - от съдиите от Върховния съд до холивудските магнати. Това не е просто правна победа, а културна. Непоколебимостта на Пелико е пример за обществена промяна, която предизвиква утвърдени структури на властта и дава приоритет на съпричастността към оцелелите пред уважението към извършителите.

Твърде дълго време жертвите на насилие са били подложени на контрол, който е отклонявал отговорността от техните насилници. Въпроси като ''С какво беше облечена?'' и ''Защо не си тръгна?'' са служили за заглушаване на безброй жертви. Отказът на Пелико да приеме това разби мълчанието, принуждавайки обществеността да си даде сметка за реалността на насилието, основано на пола.

Активистката Тарана Бърк, основателка на движението #MeToo, отдавна подчертава необходимостта от прехвърляне на емпатията от извършителите към оцелелите, като се използва ''силата на емпатията, за да се потъпче срамът''. Действията на Пелико въплъщават тази етика. Нейната твърдост и ангажираност с прозрачността нарушиха цикъла на мълчанието, който позволи на престъпниците да процъфтяват безконтролно.

Наблюдението на Ребека Солнит в ''The Mother of All Questions'', че мълчанието е това, което е позволило на хищниците да вилнеят в продължение на десетилетия, е особено вярно. Показанията на Пелико, изложени с мъчителни подробности, се превърнаха в мощен акт на съпротива. Споделяйки историята си със света, 72-годишната Жизел не само потърси справедливост за себе си, но и освети пътя на други да направят същото.

Последиците от това дело и неговия изход надхвърлят рамките на съдебната зала. Оцелелите по целия свят наблюдават и черпят сили от смелостта на Пелико. Има надежда, че правните системи в други страни могат да се съобразяват с това, тъй като мнозина виждат в този процес модел за почтено и прозрачно разглеждане на случаи на сексуално насилие. Отказът на Пелико да мълчи, съчетан с ангажимента на съда да потърси отговорност, доказва, че властта и привилегиите не трябва да защитават виновните.

При цялата си значимост тази присъда служи и като напомняне за дългия път, който предстои. По-голямата част от делата за сексуално насилие никога не влизат в съдебната зала, да не говорим за осъдителна присъда. Системните бариери - от обвинения към жертвите до недостатъчни правни ресурси - продължават да пречат на много жертви да търсят справедливост. Всяко нашумяло дело има безброй неразказани истории и оцелели, които все още мълчат от страх и срам.

Насилието, на което е подложена Жизел Пелико, е непростимо. Макар и да е възтържествувало, правосъдието никога няма да може да поправи вредата, нанесена ѝ в продължение на десетилетия. Това решение представлява стъпка напред, но то също така подчертава необходимостта от продължаване на застъпничеството.

Този случай бележи и културна промяна в начина, по който определяме оцеляването. Силата на Пелико, нейната готовност да понесе публичен линч и да преживее травмата си в името на отговорността, предефинира какво означава да излезеш на светло. Нейната смелост не е само лична, тя е колективна.

Присъдата на Пелико е напомняне, че справедливостта е не само възможна, но и необходима, за да се разрушат структурите на властта, които позволяват насилие, основано на пола. Тя е призив за обединение, искане обществото да спре да изисква от оцелелите да носят тежестта на действията на своите насилници. Срамът е техен - а в този момент справедливостта е наша.

Автор: Елизабет Остин