Как Анджелина Джоли се превърна в Мария Калас благодарение на магията на филмовите костюми

Гардеробът на Мария Калас във филма на Пабло Лараин е дело на Масимо Кантини Парини: ''Представих си как би се облякла в последните дни от живота си'', казва той.

Стил и съдържание, майсторство, проучване, елегантна и творческа визия, и всичко това в постоянна динамика. Вероятно ще са нужни повече думи, за да се опише дизайнера по костюмите Масимо Кантини Парини, но те могат да ни послужат да добием представа за неговата силно човешка фигура, както и за организационната и техническата дълбочина, която той влага в (пре)създаването на въображаемите образи, в ''използването'' на миналото като източник на вдъхновение, който трябва да бъде анализиран, за да може да бъде и преоткрит.

Ярък пример за това е работата му в ''Мария'', вълнуващия филм на Пабло Лараин за легендарната Мария Калас, който ни превежда през различни десетилетия, ретроспекции и погледи, като се фокусира върху последните мигове от живота на великата дива, изиграна от Анджелина Джоли. Актрисата е на път да получи евентуална номинация за ''Оскар'' за изпълненито си във филма.

Дизайнерът Масимо Кантини Парини несъмнено е един от най-значимите и признати филмови и телевизионни дизайнери през последните 20 години. Сред постиженията му са две поредни номинации за ''Оскар'' - за костюмите на филма ''Пинокио'' на Матео Гароне (2020 г.) и за адаптацията на ''Сирано'' на режисьора Джо Райт (2021 г.). Освен това той има рекордните пет награди ''Давид ди Донатело'', както и европейската EFA. По този начин Парини се е превърнал в отправна точка.

За испанския Vogue Парини разказва за процеса на пресъздаване живота на Мария Калас и нейната личност, чрез палитрата в гардероба ѝ.

Снимки: Maria Film

Разкажете ни за гардероба на Мария. В какво се състоеше проектът?

Предимно от проучвания и документация, свързани с миналото, когато тя беше в разгара на кариерата си. Има много снимки на Калас, но тези от последните дни на живота ѝ, са малко на брой. Попаднахме на една, на която тя е облечена в кожено палто и закрива лицето си пред фотограф, и това беше един вид ориентир, който използвахме. Да кажем, че беше хубаво да си представим как би се облякла по онова време; сигурен съм, че е била болна, депресирана, но не и че е очаквала да умре. Гледах начина, по който се е обличала, като се опитвах да бъда възможно най-точен във всеки малък детайл. По-голямата част от работата се състоеше в това да пресъздам всички дрехи, които е носила за изпълненията си по времето, когато е била оперна певица, а също така и три известни обложки на албуми и визия за снимка, която е направила за списание Life. Разгледах много снимки и видеоклипове. Преминах през кариерата ѝ от 40-те до 70-те години на миналия век, и се опитах да бъда възможно най-близо до оригинала, като направих над 60 тоалета за Анджелина Джоли, плюс някои екстри.

Какво представляваше да работите с Анджелина Джоли?

Анджелина е истински вихър. Тя даде всичко от себе си. От самото начало имахме прекрасни отношения. Тя искаше да види материите, които ще бъдат използвани, оригиналните снимки, които послужиха за вдъхновение, първите скици, като се съобразяваше и с вкусовете си, пробваше всички дрехи в свободното си време. Анджелина има тяло, което е лесно да се облече и да се подчертае. Стиковахме се много добре.

Мария Калас е безсмъртна икона на стила, нали?

Абсолютно. Тя е носила дрехите на най-значимите европейски дизайнери, от Диор до Баленсиага. В Италия се е доверявала на мадам Бики. Била е икона на елегантността и днес със сигурност щеше да бъде такава.

Снимки: Maria Film

Откъде идва страстта ви към модата?

От разказите на моите прабаби и дядовци и по-специално на баба ми по майчина линия. Тя имаше шивашки магазин във Флоренция, където всеки ден отивах след училище. Една страст, която продължи до гимназията. Гледах тези дами, които обработваха платовете по невероятен начин, навиваха ги... имаше великолепна стая, пълна с цветове. Да ги наблюдавам беше вълшебно, как нещо двуизмерно става триизмерно върху манекен, как от една ролка плат се ражда рокля.

Коя е първата стъпка в творческия ви процес?

Когато получа сценарий от режисьор или продукция, първо го чета като книга. Искам да имам образи в главата си, да създам свят, а след това го чета като зрител. Това е, което аз като дизайнер на костюми бих искал да видя или на което се надявам, а след това идват и техническите стъпки. Превеждането на ежедневието чрез костюма е най-трудното нещо. За мен красотата и грозотата са относителни. Това, което наистина съществува, е правилно и неправилно, както при лицата или хората. Красотата за мен е в недостатъка, във всичко, особено в днешно време. Моята задача е работата ми да достигне дори до тези хора, които не знаят нищо за костюмите.

Снимки: Maria Film

Като стана дума за учители: вашите варираха от Пиеро Тоси до Габриела Пескучи. На какво ви научиха те?

Преди тях Кристина Джорджети в Polimoda във Флоренция, ме научи на историята на костюма. Пиеро Тоси в Centro Sperimentale di Cinematografia беше най-добрият ориентир за нас, студентите. Тоси разказваше истински истории за собствения си опит, за света, в който е живял. Това не бяха просто уроци, това, което казваше, ни докосваше, а когато имаш такъв учител, на когото толкова много се възхищаваш, това ти дава огромна енергия. Тоси извади на показ моята маниакална страна на дрехите. С Габриела, третия ми учител, приложих на практика всичко, което научих.

Какво ви привлича най-много в работата ви?

Бих казал, че това е миналото, което е най-важният източник за изучаване и напредване, и терен, който винаги да се изследва. Една от прабабите ми пазеше някои дрехи от 20-те години на миналия век, изваждаше ги от гардероба си и ми ги даваше, като ми разказваше историята на всяка една от тях - кога ги е носила, как са били носени. Аз я слушах и попивах всичко като гъба. Започнах сам да изучавам модата, събирайки дрехи от 13-годишна възраст (към днешна дата имам 5000 броя, без да броим аксесоарите). Винтиджът не съществуваше. Днес всичко е запазено, модата вече не следва времето.

Снимки: Maria Film