Имат ли право 40-годишните на лично щастие

Тези дни гледах филма ''The idea of you'' с Ан Хатауей и Николас Галицин. На кратко за сюжета му: Солен Маршал (Ан Хатауей) е разведена жена на 40 години, има една дъщеря тийнейджърка от брака си и понастоящем работи в собствената си художествена галерия в Лос Анджелис. Разделила се е с бившия си съпруг Даниел, защото той ѝ е изневерил с по-млада жена, с която живее и в момента. 

Хейс Кембъл (Николас Галицин) е 24-годишен вокалист на супер популярна момчешка банда на име August Moon. Хейс не е самовлюбен и високомерен, залитнал по славата си мъж, напротив, намерих го за обран, осъзнат, възпитан и някак нормален. Солен и Хейс се запознават на фестивала Коачела, където тя трябва да закара дъщеря си Изи, защото уговорката с баща ѝ се проваля в последния момент. Солен по погрешка влиза в караваната на Хейс Кембъл, който след няколко часа трябва да излезе на сцената за големия концерт на групата, бъркайки я с тоалетна. В тази неловка среща се запалва искрата между двамата. В отношенията им всичко изглежда се развива както трябва, докато не идва момента, в който плажни снимки на Солен и Хейс излизат в социалните мрежи и таблоидите. Заглавията пишат коя е тази застаряваща жена до Хейс; какво търси един красив, успешен и известен млад мъж до тази сбръчкана жена, която би могла да е негова майка.

Ситуацията, освен че действа стресиращо и потискащо на Солен, рефлектира и върху нейната дъщеря тийнейджърка Изи. В училище Изи е принудена да търпи подигравки от страна на съучениците си, относно това, че майка ѝ има връзка с много по-млад от нея мъж. Гаврите са от сорта: ''Ей, кажи на майка си, че другия месец ставам на 18 и може да излезем заедно'', както и ''помоли майка си да направи снимки на члена на Хейс'' и други. Изи се чувства страшно зле и показва, че това ѝ тежи. Бившият съпруг на Солен също се намесва, реагирайки остро на връзката им и настъпилите от нея негативни последици. Започва да ѝ държи сметка какво прави с Хейс, пренебрегвайки обстоятелството, че само преди няколко години е изневерил на Солен с по-млада жена, с която живее и до днес. Постепенно всичко това води Солен до решението да прекрати отношенията си с Хейс. Разбират се без условности, ако продължават да изпитват същите чувства и ако все още не са сериозно обвързани с други хора - да се срещнат след пет години. Един вид, когато Хейс наближава своите 30 и може би би било по-приемливо, само че в такъв случай Солен ще навлиза в нейните 45, тъй като времето не спира за нея и да продължава само за Хейс. Времето тече еднакво за всички.

Дали така развилата се ситуация щеше да има различен отзвук ако Хейс беше на 37 години или не беше известна знаменитост - не мога да си отговоря на този въпрос. Прави силно впечатление посланието, което филмът оставя след края си - и то е имат ли право 40-годишните на лично щастие.

Даниел живее с по-млада от него жена, обичат се, не се притесняват от възрастовата си разлика, за Изи няма подигравки и язвителни нападки в училище, засягащи връзката на баща ѝ с по-млада жена. Солен обаче е разпъната на кръст - от Хейс, който не иска да се разделят и е влюбен в нея; от дъщеря си; от бившия си и от цялото общество. Като разумен избор ѝ се струва да направи това, което повечето жени биха направили - да постави щастието и спокойствието на детето си, пред своите лични чувства. Наред с това, че е разпъната, Солен е и засрамена - веднъж като майка, която злепоставя дъщеря си, позволявайки си да се среща с Хейс и втори път засрамена като жена - защото е застаряваща, сбръчкана и животът ѝ следва да има друго развитие, подобава, редно е да има друго продължение, за да не ядосва обществото и моралните норми.

Все пак филмът ни дава леко положителен финал. Минали са пет години и Хейс отива в галерията с надеждата да открие Солен. Очите на Солен се пълнят със сълзи от неочакваната среща. Вероятно в нея нахлуват някакви емоции на облекчение - ''вече имам право да бъда щастлива, изтърпях петгодишната си присъда, вече мога да бъда с човека, когото обичам''. Но ги няма хората, които да платят сметката за изгубеното време. А то, уви, не е изгубено еднакво за всички.