Голямото его пречи на правилната ни самооценка – част 2
''Егото това е липсата на истинското познание за това, кои сме ние всъщност, заедно с резултата от това обречено вкопчване на всяка цена, в сглобен и импровизиран образ на самите нас, неизбежно хамелеоново шарлатаново ''Аз'', което продължава да се променя и трябва - за да подържа жива фикцията за своето съществуване!'' – Согиал Ринпоче
Хората, които имат голямо его не могат да понесат загубата, нито пък да видят в какво точно се състои тяхната грешка и да си вземат навременни поуки. Вместо това те успяват да наранят околните със своето поведение и да се надсмеят над всичко стойностно и ценно в този живот, защото човек с голямо его е като ''кон с капаци'', който не може да види какво се случва около него, докато не дойде моментът, в който сам се блъска в някакво препятствие, което го изважда от пътя.
И тогава хората с голямо его започват да недоволстват, да проклинат съдбата и да търсят грешките в другите, защото им е трудно да разберат каква е тяхната вина и факта, че те не са идеални. Много често се случва под напора на силното его хората да изгубят реална представа за това кои са всъщност и да облекат дрехите на един безжалостен диктатор, който си мисли, че знае всичко и че може да го направи много по-добре от другите.
''Трябва да се откажем от налудното си лъжливо ''Аз'' и защитата на егото, за да намерим жизненото и ценно ядро на себе си. В нашия невротичен срам се крие нашето уязвимо и чувствително ''Аз''. Трябва да прегърнем тъмнината, за да намерим светлината. Скрит в тъмните резервоари токсичен срам, живее истинското ни ''Аз''!'' – Джон Брадшоу
Вредно или полезно е голямото его, зависи от това в какъв мащаб ще го развием и дали ще му позволим да вземе пълния контрол над съзнанието ни. Ако не допускаме нереалната самооценка да влияе на живота ни, няма да имаме никакъв проблем с егото, но ако позволим то да ръководи всички наши действия, ще дойде моментът, в който ще разберем, че нашият свят, изграден от хартиени кули, просто се е срутил.
Винаги можем да се освободим от голямото его и да не му позволяваме да взима решения вместо нас и да обърква живота ни. Просто трябва да осъзнаем, че не сме съвършени, но въпреки своите недостатъци имаме и едни прекрасни качества, на които да се опрем и да демонстрираме пред другите, които ще ни помогнат да се надграждаме, да живеем в хармония със себе си и останалите хора и разбира се, да сбъднем мечтите си.
''Изборът на любовта към себе си предизвиква колективната парадигма на вина и срам, която ни е контролирала от хиляди години. Ако тръгнем по пътя на егото, никога няма да се почувстваме достойни за любов към себе си. Ако изберем да живеем, според нашия Дух, незабавно ще бъдем освободени!'' – Соня Чокет
