Голямото его пречи на правилната ни самооценка – част 1
''Зрелостта идва с опита. Един урок от зрелостта е, че не трябва да приемаме мислите си твърде сериозно и трябва да се научим да обуздаваме егото си и да виждаме по-голямата картина!'' – Хеймин Суним
Може би ви се е случвало да срещнете хора, които иначе казано ''летят в облаците'' и имат прекалено големи очаквания от живота, осланяйки се на своето възвишено его, което е успяло напълно да замъгли ясната им представа за действителността.
Никой не казва, че човек не бива да бъде самоуверен и да отстоява принципите си, но голямото его не е наш добър съюзник, то по-скоро ни ограничава да видим реалността и така продължаваме да се заблуждаваме и да си преписваме заслуги и качества, които не са наши. Хората притежаващи голямо его, трудно успяват да разберат кои са техните силни и слаби страни, защото до такава степен са се пренавили, че не могат да се вслушат, нито в собствените си вътрешни гласове, още по-малко пък в чуждите.
Голямото его е пречка, както в личния, така и в професионалния ни живот, тъй като създава в нас едни нереални представи за това какви сме в действителност. Не е трудно човек да повярва в своята вътрешна сила, но ако повярва, че би могъл само с щракване на пръсти да завладее света – е, това вече е голям проблем. Обикновено хората, които имат голямо его не се интересуват от чувствата на другите, нито пък от мнението им, а това от своя страна ги прави да изглеждат егоистични и студени в очите на останалите.
Човек, притежаващ голямо его, няма контрол над своите мисли, емоции и действия, именно това е причината да допуска огромни грешки в живота си. Голямото его не ни позволява да поискаме прошка, нито пък да дадем насреща, защото това според критичното ни и безпощадно его ще ни направи уязвими и слаби, неспособни да достигнем своите възвишени цели, което е абсолютната заблуда.
''Прошката е от съществено значение за изцелението, защото изисква от вас да се откажете от нуждата на егото си, за да може животът ви да дойде на мястото си, около вашата лична версия на справедливостта!'' – Каролайн Мис
Колкото по-здраво сме стъпили на земята и знаем какви са нашите качества и недостатъци, толкова по-добре осъзнаваме своята стойност и успяваме да реализираме мечтите си. Но съвсем не така стоят нещата, когато егото ни нашепва, че сме велики и трябва да мачкаме всеки по пътя си без да осъзнаваме колко неприятности в бъдеще би ни донесло това наше вредно поведение.
Често пъти амбицията и желанието да надскочим себе си върви ръка за ръка със силното его, което не ни позволява да се пречупим и да се извиним тогава, когато сме сгрешили. То по-скоро е създало усещането в нас, че сме безгрешни и заслужаваме винаги най-доброто, независимо колко разбити чужди мечти ще оставим по пътя си.
Очаквайте продължение…
