Ако можете да изхвърлите нещо от своя свят, изхвърлете егото

И ако можете да бъдете нещо в този свят, бъдете добри.
Моето духовно пътуване през годините ме научи, че егото не е нищо повече от конструкция на самия себе си, изкована, за да прикрие най-дълбоките несигурности на човека.

Ние подхранваме егото си, като играем играта на статуси, защото дълбоко в себе си сме много несигурни за това как хората възприемат нашето богатство. Подхранваме егото си, като се държим така, сякаш сме по-добри от всички останали, или се хвалим с постиженията си, защото дълбоко в себе си сме толкова несигурни, че хората ни възприемат като незначителни.

Привързаността ни към егото и идеята за "Аз" е това, което създава постоянен страх, объркване, тревога и омраза. Ето защо сме толкова нещастни. Ето защо се самосаботираме и самоунищожаваме. Единственият начин да разтворим това "Аз" е чрез осъзнатост и доброта.

Осъзнатостта ви напомня, че не сте непобедими, че сте прашинка във въздуха, ярка светлинка на синя топка, която се носи в пространството - така че защо се държите така, сякаш сте по-добри от всички останали?
Добротата напомня, че всички ние споделяме една и съща сила - можем или уязвимо да обичаме, или жестоко да мразим - така че защо да се навеждаме към разделението и омразата, когато можем да се наведем към единството и любовта? Защо продължаваме да съдим всички около себе си, когато единственият човек, когото трябва да съдим, е самият себе си?

Осъзнатостта и добротата са стъпалата към съпричастността и състраданието. 

Бъдете добри с думите, действията и намеренията си. Не знаете през какви беди преминават хората, защото нараняванията се премълчават - това, че не виждате белезите, не означава, че те не съществуват.
Страхът от външна оценка е един от най-големите, които ни спират по пътя. Истината е, че независимо дали правите добро или лошо, винаги ще има хора, които ще ви съдят. Така функционира животът. Всичко, което можете да направите, е да дадете най-доброто от себе си, да се съсредоточите върху това, което можете да контролирате, и да игнорирате онези, които ви карат да се чувствате по-малко достойни за това, което сте.

Любовта към себе си се ражда от самоприемането и самоосъзнаването. А единственият път и към трите е чрез уединение - как иначе можете да създадете пространство, за да погледнете в себе си?
Знаете ли защо се самосаботирате? 
Защото се опитвате да се мерите с фалшив образ, който се основава на това, което са ви учили, че означава да сте съвършени. Вярвате, че трябва да отразявате този образ на съвършенство - въпреки че осъзнавате как той напълно противоречи на това, което сте - но тъй като не отговаряте на него, се самоанализирате и мразите себе си. 

Отхвърляте се, че не сте това, което другите очакват от вас, и се мразите за това, че нямате смелостта да изследвате кои сте автентично. Така че в крайна сметка тънете в това недостойнство, прикривате вътрешната си болка и се самосаботирате в развитието си. Рам Дас казва, че "не можете да изградите радост върху чувство на самоомраза".

Вие се борите да влезете в това, което искате да станете, защото не приемате това, което сте - борите се с огъня с огън. Приемете това, което сте днес, и спрете да се опитвате да бъдете нещо, което не сте. 
След като приемете себе си такъв, какъвто сте, само тогава можете да си позволите да станете по-самоосъзнат и по този начин да създадете пространство, за да се оформите като този, който наистина искате да станете.   

Когато повишавате осъзнатостта си за това кои сте, започвате да разрушавате бариерите, които сте изградили срещу него. С течение на времето ще откриете, че любовта не е нещо, което трябва да се търси, защото вашата любов винаги е била там, заровена дълбоко вътре. 

Уединението е от съществено значение за вашето благополучие. Използвайте го, за да изградите основите на самоосъзнаването и радикалното себеприемане - използвайте го, за да промените вътрешността си, така че външността да си дойде на мястото.