Един викинг и неговата скала: Мадс Микелсен показа на Венеция, че най-големият му успех е далеч от екрана

На червения килим на 82-рия филмов фестивал във Венеция има двойки, които впечатляват със звездния си блясък, но има такива, които привличат вниманието със своята дискретност.

Датската звезда Мадс Микелсен, 59 г., и неговата съпруга Хане Якобсен, 64 г., направиха рядка съвместна поява заедно, за премиерата на новия филм на актьора - ''Последният викинг". Израз на една 38-годишна любов, която е в основата на успеха на Мадс. 

На червения килим във Венеция, вместо грандиозни пози, двамата излъчваха спокойствие и интимност, което говори много за характера на тяхната връзка. Хане, която е уважаван хореограф, стоеше до съпруга си с гордост, а Мадс не спираше да ѝ се усмихва, показвайки, че за него тя е истинският център на света.

Мадс и Хане се запознават през 1987 г., когато и двамата преследват кариера в танците. Той е млад гимнастик, който се преориентира към балета, а тя е хореограф. Двамата бързо се сближават и танцът, който им е съдба, ги свързва завинаги. Те живеят заедно дълго преди да сключат брак през 2000 г., демонстрирайки, че тяхната връзка е изградена на стабилни основи, далеч от светлините на прожекторите. Мадс често е казвал, че Хане е неговата скала, която го държи здраво стъпил на земята, въпреки бурните води на славата. Двойката има две пораснали деца – дъщеря Виола и син Карл, с който Мадс присъстваше на фестивала във Венеция през 2023 г.

Филмът ''Последният викинг" (Den Sidste Viking), режисиран от дългогодишния приятел на Микелсен, Андерс Томас Йенсен, беше едно от най-очакваните заглавия на фестивала. Филмът е мрачна комедия с елементи на психологическа драма, в която Мадс се превъплъщава в Манфред – мъж с психологическа травма, който се самоопределя като превъплъщение на Джон Ленън. По думите на критиците, ролята е емоционално предизвикателна и Микелсен отново показва своя широк актьорски диапазон, балансирайки между хумор и драма.

''Филмът изследва как нашата идентичност се оформя от възприятието на другите, с надеждата, че въпреки предизвикателствата, можем да открием истинската си същност'', казва Йенсен.