Диагнозата рак на гърдата ме накара да преоценя живота си и да намеря истинската любов на 50 години

Всички ние имаме силата да се преоткрием, независимо от възрастта, на която се намираме. За някои това означава смяна на кариерата, за други това е преместване в друг дом, град или намирането на нов партньор. Промяната може да бъде страшна и пътят до нея осеян с малки или големи препятствия, които трябва да преодолеем.
Днес Чери Спигнер на 51 години от Филаделфия, Пенсилвания, ще ви разкаже своята история.

Израснах с необикновена, но строга майка. Научих се да чета, когато бях едва 3-годишна възраст и от мен се очакваше да превъзхождам останалите в училище. Чувството за гордост, което майка ми ми внуши, беше безценно, но също така ме направи малко високомерна и осъждаща. Години наред приемах ценностите на майка си като свои. Отидох в добър колеж, получих страхотна работа, ожених се и отгледах двете си момичета с подобна твърдост, с която майка ми се отнасяше към мен.
Животът ми обаче се обърка. Бракът ми се разпадна бързо и през 2012 г. бях диагностицирана с рак на гърдата. Няма как да получите такава страшна диагноза и да не направите равносметка на живота си.
Осъзнах, че работата ми не ме удовлетворява, жадувах за повече духовни приключения и не живеех толкова пълноценно, колкото знаех, че мога.

Образованието за мен беше начинът по подразбиране да преследвам тези копнежи. Избрах магистърска програма, която се фокусира върху лидерството през обектива на вниманието и себеоткриването. Чрез това преживяване видях, че не съм си позволила благодат за гъвкавост, нито в живота, нито в мисленето си. Запитах се: "Колко възможности пропускам, защото се страхувам да изляза от кутията, в която съм се поставила? Какво мога да спечеля, ако изляза навън?"
Анализът на тези въпроси ме накара да преоценя всичките си отношения, особено с мъжете. Търсех мъж, който също се вписва в рамки и в стереотипи, като например нивото на образование, но трябваше да видя отвъд това. Приемането ме отведе до Трейси, който срещнах миналата година. Той никога не е ходил в колеж, но е най-блестящият, щедър, успешен, безпристрастен човек, когото познавам - и ако имах предвид старите си контролиращи стереотипи, вероятно щях да го пренебрегна.

Майка ми почина миналия май, седмица преди сватбата ни. За щастие Трейси се срещна с нея, преди да си отиде. Беше невероятно изживяване, което ще помня винаги. Не спирах да я прегръщам, а тя погледна към Трейси, казвайки му, колко е щастлива, че се ожени за мен. Отдавна искаше да си намеря някого.
„Да, мамо, той си струваше чакането." - ѝ отвърнах аз.