Д-р Джули Смит: "Психичното здраве не се различава от физическото''
От Нели Славова
Д-р Джули Смит, 37 г., е клиничен психолог, който има частна практика в Хемпшир и е прекарала 10 години в работа за NHS. През ноември 2019 г. тя започва да прави TikTok видеа, съдържащи ясни, увлекателни съвети по различни въпроси, свързани с психичното здраве. Д-р Смит има повече от 3 милиона последователи и през януари публикува първата си книга "Защо никой не ми го е казал досега?", която прекара четири седмици на върха на списъците с бестселъри и добрата новина е, че може да се намери на българския пазар.
Публикуват се много книги за самопомощ - защо смятате, че вашата е различна за интереса на читателите?
- Мисля, че на хората им харесва фактът, че книгата е основана на доказателства. Аз съм клиничен психолог, така че нещата, които съм включила в нея, са проверени с най-новите изследвания и са неща, които се практикуват по време на терапия, в зависимост от това за какво хората ходят на терапия. Те са и житейски умения, които всички можем да използваме.
На всеки се е случвало да има дни, в които настроението му е по-слабо, отколкото му се иска, или дни, в които се сблъсква с повече стрес, тъга или тревога - всички тези нормални човешки чувства, могат да ни спъват или да ни затрудняват, ако нямаме правилните умения.
Как се насочихте към социалните медии и TikTok?
- Когато предлагах психологически терапии, установих, че много хора не осъзнават, че част от терапията е образователна. Вие разговаряте и търсите решение на проблемите си, но също така научавате малко за това как работи умът ви, как можете да повлияете на настроението и емоционалното си състояние и как след това можете да повлияете на ежедневното си психично здраве.
Хората смятат, че този образователен аспект им дава толкова много сили, че се променя способността им да управляват психичното си здраве всеки ден. Прибирах се у дома и разговарях със съпруга си, че тези неща трябва да са по-достъпни, че хората не трябва да идват при мен, за да разберат основните неща, а той казваше: "Ами, давай, направи го достъпно. Пусни го в YouTube или нещо подобно."
Да предложиш на хората инструменти и способи - това е когнитивно-поведенческа терапия, нали?
- Опитах се да се огранича до ежедневни инструменти. Бях много внимателна по отношение на това разграничение: "Това е образователният елемент на терапията, това не е терапия." Това са инструменти, които можете да приложите днес и утре, но книгата не може да ви служи като терапевт.
Социалните медии често са обвинявани за проблемите с психичното здраве на младите хора, особено със самочувствието и тревожността.
- Част от моите видеоклипове са свързани с опитите да напомня на хората, че това, което виждат в социалните медии, невинаги е реално. Да се съобразяват, когато прекарват време с определено съдържание, с това как то ги кара да се чувстват и да използват социалните медии, за да подобряват живота си, а не да го влошават.
Поведението в социалните медии, като например "ghosting", "trolling" или "blocking", може да бъде притеснително. Какъв съвет бихте дали на хората, които смятат, че пребиваването онлайн е брутално?
- Важно е да осъзнаете, че имате право на избор. Имате право да избирате колко време да прекарвате онлайн, имате право да избирате кого да следвате и кого не, както и съдържанието, което гледате. Когато се впуснете в безсмислено скролване, може да ви се стори, че нямате избор. Целта на моите клипове е наистина да напомня това на хората и да подпомогна изграждането на тази осъзнатост. Ако смяташ, че нещо ти оказва негативно влияние, си на ръка разстояние от нещо различно.
Циркулира мнението, че представителите на поколението Z и милениалите са по-склонни към проблеми с психичното здраве. Какво бихте казали по този въпрос?
- За мен психичното здраве не е по-различно от физическото. Никой не е имунизиран. Ако вземете някого и започнете да си играете с основните му защитни механизми - сън, рутина, социални връзки, хранене и упражнения, тогава този човек ще стане уязвим както към физически, така и към психически проблеми. Вече все повече хора започват да осъзнават това, което от своя страна помага да се преодолее стигмата около психичното здраве. Това е много по-здравословен начин да се гледа на нещата.
''Метапознанието" е ключово понятие в книгата ви - за какво е важно?
- Това са мислите на вашите мисли. Това е един от основните инструменти, които използваме в терапията - да можете да се отдръпнете от мисловните си процеси и да ги наблюдавате. Правейки това, вие успявате да ги видите такива, каквито са. Хората бъркат, че терапията е свързана с промяна на мислите им. Всъщност вие не можете да решите какви мисли ще се появят в главата ви - те просто се случват. Това, което можете да избирате, е колко време да отделяте на всяка мисъл.
В книгата ви има глава, озаглавена "Как да се накарате да направите нещо, когато не ви се иска?". На всички ни се е случвало. Какъв е отговорът?
- Винаги има неща, които не ни се иска да правим. Има нещо, което се учи в една терапия, наречена диалектическа поведенческа терапия, което е противоположно действие. Осъзнатостта е наистина полезен елемент от нея, при който осъзнавате желанието да действате. Всяко чувство ще ви даде подтик да направите или да не направите нещо. Често се случва да усетите чувството, да отидете и да направите нещо, но да не сте отделили желанието и действието - просто го правите наведнъж. Но това, което можете да направите, е да започнете да осъзнавате желанието и да осъзнавате, че не е нужно да действате според него: можете да действате противоположно на него. Това се превръща в инструмент, който можете да използвате в онези малки моменти, които изглеждат незначителни.
