Теория на кармата
Кармата е законът на моралната причинно-следствена връзка, като теорията за нея е и основно учение в будизма, което е било разпространено в Индия, още при появата на Буда. Въпреки това Буда е този, който успява ясно да формулира и да обясни принципите на кармата.
Може би често си задавете въпроси от типа на: ''Защо в живота ни присъства някаква несправедливост, свързана с факта, че има хора, които живеят охолно като царе, както и такива, които мизерстват и не знаят, дали въобще ще могат да посрещнат утрешния ден?'' Може би се питате, защо някои хора са надарени с умствени и морални качества, а други тънат в нищета. Защо има хора, които демонстрират висш интелект и такива, които са по-глупави? Защо един човек се ражда с характеристики на светец, а друг - с престъпни наклонности?
За това неравенство в човечеството си има конкретна причина. В този свят на човек не се случва нещо, което той по някаква причина не е заслужил от предишните си животи. Определената невидима причина или видимите такива, не са непременно ограничени до настоящия живот, те могат да бъдат проследени, както до близкото, така и до далечното минало прераждане. Според будизма това неравенство се дължи не само на наследствеността, околната среда и възпитанието, но и на кармата. С други думи това е резултат от нашите собствени минали действия и нашите настоящи решения. Ние самите сме отговорни за собственото си щастие и нещастие; ние сме тези, които създаваме собствения си рай, както и ад, защото сме архитектите на собствената си съдба. Всички живи същества имат свои собствени действия (карма), свое наследство, своя вродена причина, защото кармата е тази, която разграничава съществата в низши и висши състояния.
Знаете ли, че натрупаните кармични тенденции, наследени в хода на предишни животи, понякога играят много по-голяма роля от наследствените родителски гени при формирането, както на физическите, така и на психическите характеристики на индивида?
Буда например е наследил, както всеки друг човек, репродуктивните клетки и гените от своите родители, но физически, морално и интелектуално не е имало никой, който да се доближава до него, сред кралските му предци. По негови собствени думи той самият не е принадлежал към кралската линия, а по-скоро към тази на арийските Буди. Няма как да не отбележим, че Буда е бил свръх човек, едно необикновено творение на собствената си карма.
Кармичните тенденции могат не само да се повлияят на физическия ни организъм, но и да анулират потенциала на родителските клетки и гени. Оттук идва и енигматичното изявление на Буда: ''Ние сме наследници на собствените си действия!''.
