Отделено съзнание: Хипнозата като врата към друго измерение

Има миг, в който клепачите натежават, дишането се забавя, а светът започва да се разтваря, като мъгла пред изгрев. Гласът на хипнотизатора става нишка, по която съзнанието се плъзга навътре или може би навън. От векове се знае, че хипнозата не е просто техника за релаксация, а ключ към отделяне на съзнанието от тялото. Както и че в дълбокия транс човек може да се ''отлепи'' от физическата обвивка и да премине в друго измерение, което е пласт реалност, скрит зад воала на сетивата.

В това състояние границите се разминават, тялото лежи неподвижно, но съзнанието пътува. Някои описват как се издигат над себе си и наблюдават стаята от високо. Други говорят за тунели от светлина, за места без време, за срещи със сенки или сияйни същества. Усещането е толкова ярко, че надминава съня, то е осъзнато почти свръхреално.

Дали това е истинско преминаване в друго измерение или умът, този необятен и тъмен океан, просто разгръща собствените си дълбини?
Невронауката казва, че при хипноза мозъкът влиза в променено състояние на съзнанието. Активността се пренарежда, усещането за тяло може да отслабне, а въображението става водеща сила. Когато центровете отговорни за ориентацията и телесната цялост се ''разстроят'' човек може да преживее илюзията за отделяне. Но, преживяването не се усеща, като илюзия, то е дълбоко, понякога красиво, но друг път плашещо, защото ако съзнанието може да се отдели, дори само в субективното преживяване, тогава какво всъщност сме ние? Тяло, което сънува или съзнание, временно облечено в плът?

Може би хипнозата не пренася душата в друго измерение, а по-скоро разтваря измерения вътре в нас. А най-загадъчното е, че когато човек се ‘’завърне’’ той никога не е напълно същия, защото веднъж прекрачил прага на вътрешната бездна, той вече знае, че реалността е по-тънка, отколкото изглежда.