Нейрографиката - изкуство и терапия

Неврографията (още нейрографика) е начин на рисуване, който пресъздава външното от вътрешното. Светът е отражение на вярванията, които поддържаме. Вярванията са произволни граници на възможното и следователно оформят ограничения начин, по който се преживява светът.

Неврографията е открита и разработена от Павел Пискарев - руски психолог и креативен предприемач. 

"Това е творчески метод за трансформиране на света. Авторски метод. Интердисциплинарна практика, която ви позволява да правите необходимите лични промени, надеждно премахване на ограниченията и успешно симулиране на нова, желана реалност.", казва Павел Пискарев.

Външният свят и опитът, който поражда, се проектират отвътре. Няма човек, който да не съди и тълкува този свят, най-често от обвързана и обвързваща гледна точка. Почти винаги от призмата на разделението, вярвайки, че възприемащият и възприеманият са отделни, а не едно и също.

Не би ли било чудо, ако имаше дори проблясък на фалшивостта на тази отделна гледна точка, да превърнем това, което изглежда разделено и страшно, в това, което е наистина цялостно и в крайна сметка доброжелателно? Променете, смекчете, разширете перспективата си и целият свят съответно ще се промени.

Още от първото закръгляне на пресечните точки и острите ъгли има усещане за пресъздаване на тази цялост, за смекчаване на ръбовете на суровите мисли и сливане с нашите по-добри намерения и по-голямо познание. Да бъдеш цялостен, виждайки цяло. Освобождаване на страха. Отваряне към неограничени възможности и перспектива.

Ръката и мозъкът са свързани и в тандем, иначе не бихме могли да вземем или докоснем това, което е пред нас. Неврографията използва тази връзка, за да разхлаби и пренасочи обичайните мисловни модели, които създават страх и объркване. Невропластичността, като регенеративен органичен капацитет, среща нов начин на мислене и съществуване. Нова линия, нов невронен път.

Неврографското рисуване може да ви отведе от вярата в конкретен проблем до осъзнаването, че създаването на проблеми е изцяло умствено и емоционално. Това е начин за пренасочване и усъвършенстване на тази тенденция, към общата способност да се види, че всички проблеми са конструирани по един и същи начин. Няма един конкретен проблем, има само умствен и емоционален, рефлексивен процес, който изглежда се представя като специфичен, зависим от времето конфликт „там".

Алгоритъмът за вдигане на вътрешното ограничение (обърнете внимание на използването на думата „вътрешен"), наричан по друг начин тук „Премахване на ограниченията", извежда физическия разряд на този умствен/емоционален дискомфорт от ума/тялото и върху страницата. Това, което отначало е неописуемо, малко грубо, драсканица, се трансформира в естетически приятно цяло. Трудността е заличена и, ако не изцяло, то поне намалена по важност и интензивност. Процесът се занимава не само с „проблеми", но и с ограничения на възможностите, генерирани от вярвания. Всичко е възможно, когато вътрешното ограничение се разглежда като чисто умствено генерирана конструкция.

Да, има уважение от страна на неврографския фасилитатор към страданието, което изглежда проблемът представлява. Но както описва Павел Пискарев, именно „поточното състояние", подобно на медитацията, в което непрекъснато се навлиза, когато рисувате неврографски, ви отвежда от специфичното към общото естествено състояние на равновесие, което е вашата истинска природа. Това води до основна „естетическа интелигентност", която може да замени разделения и разделящ ум, създаващ проблеми и ограничения, към една по-холистична перспектива. Вътрешното представяне се превръща във външно преживяване. Докато не се възприемат като едно и също.