Как агорафобията пречи на социалния ни живот
Агорафобията е свързана със страх от обществени пространства, като по-конкретно този страх прераства в силно безпокойство и психическа атака, тогава, когато човек не може да го контролира. Хората страдащи от този вид фобия са склонни да посещават единствено места, на които се чувстват в пълна безопасност, като напълно избягват ситуации, в които този силен страх би могъл да се отключи, като например излизане навън сами, посещение на големи търговски обекти, шопинг на място, на което присъстват много хора и дори пътуване в градски транспорт.
Когато човек страда от агорафобия, той постепенно започва да осъзнава как този панически страх започва да се отразява отрицателно върху качеството му на живот. Агорафобът обича да се придържа към познати рутинни действия, като например да пътува към работното си място по един и същи маршрут без да се отклонява от зададената посока или пък когато евентуално се наложи да използва градски транспорт, този човек застава директно до аварийните изходи, там, където ще се чувства в безопасност, ако нещо непредвидено се случи.
Безопасното поведение на агорафобът има за цел да го предпази от последващите паник атаки, които се отключват от неговите ирационални страхове. И така този човек може да пропусне важни събития от живота си, като например сватби, кръщенета, семейни сбирки, празнични вечери, дори погребения. За агорафобът външния свят изглежда несигурен и именно това е причината този човек да бъде предпазлив и да търси места, на които се чувства напълно защитен. Безпокойството пък бива отключено от страха, че всеки момент агорафобът може да преживее нещо неприятно и така този човек постоянно се върти в един омагьосан кръг, който унищожава бавно социалните му контакти и пречи на всеки аспект от живота му.
Има много агорафоби, които споделят с нас, че са отказали изключително добро предложение за работа, просто защото са изпитали силен страх от интервюто и огромната сграда, в която ще се провежда то. Други пък споделят, че тази фобия е започнала да ги отделя от най-близките им хора, като например млада майка, която не иска да извежда детето си по детските площадки и на места, на които има много хора, защото започва да изпитва силен задух и паник атаки; така тя постепенно започва несъзнателно да повлиява и на социалните контакти на детето си.
Моя позната страдаща от агорафобия изпитва толкова силен страх от събития, че когато се наложи да присъства на подобен род празненства, тя директно изпада в състояние на панически шок, в който цялото ѝ тяло започва да се тресе, а тя не спира да си повтаря, че ще го издържи още малко и този ад за нея скоро ще свърши. Представете си какво може да изпита човек страдащ от агорафобия в момент, в който усеща, че губи контрола и е излязъл от зоната си на комфорт. За повечето агорафоби е изключително неприятно да вървят срещу страховете си, вместо това предпочитат да ги потискат, докато не преминат, но истината е, че този проблем трябва да бъде излекуван навреме и възможно най-бързо, докато нещата не са се влошили още повече. Имам близка, която от почти 20 години страда от агорафобия и споделя, че до ден днешен все още се страхува да бъде сама на обществени места, в които присъстват много хора, както и да пътува с метро например, тъй като асоциира изживяването със задушаване и край на живота.
