Духовното прераждане – пътят към Вечността
''Душата идва отвътре в човешкото тяло, като във временна обител и излиза от нея отново – преминава в други обиталища, защото душата е безсмъртна!'' – Ралф Уолдо Емерсън
Човекът е най-великото божие творение, което е само една малка частица от големия свят, но носеща съзнание, мисъл, чувства и усещането за живот. Като умът, тялото и душата са се съюзили и изградили целостта му. Човешкото съзнание е като необятен океан, в който присъстват спомени, мечти, сънища и необикновени кътчета, носещи отпечатъка на минало. Нашата личност е изградена от разнообразни фактори, като заобикаляща среда, място на обитаване и хората, които са били до нас още от самото ни раждане. Както събитията в живота ни оставят своите отпечатъци в подсъзнанието ни, така и действията на хората се запечатват завинаги в него. Животът е една магия преплитаща нашите страхове, емоции и чувства.
''Някои хора вярват, че живеем в друго тяло след смъртта, която сме преживели преди това, които го наричат превъплъщение, че всички ние сме живели преди на Земята, преди хиляди години или на друга планета, казват, че сме я забравили. Някои казват, че си спомнят предишния си живот!'' – Джеймс Джонс
Много религии отричат възможността душата да премине в друго измерение и отново да бъде изпратена на Земята, но в ново тленно тяло. Други вярват в прераждането и дори се молят в следващия живот да получат нещата, които в този съдбата им е отнела безвъзвратно. Но никой не е успял да открие отговора на въпроса, какво следва след като тялото ни откаже напълно, какво се случва с душата ни тогава. Съществуват вярвания, че тя се издига на високо в Небесата, където се слива във Вечността и всички онези души ,които са поели по същия път се сливат в кълбо от енергия.
Някои религии напълно отричат възможността душата да се прероди и да обитава ново тяло, след като веднъж е поела по пътя към вечността. Например в индуизма вярват, както в кармата, така и в многобройните прераждания, които трябва да ни поднесат своите свещени уроци, които не сме успели да получим в досегашните си прераждания. Всяко ново прераждане има за цел да ни покаже грешките в изминалите животи и да ни накара да си платим цената за злото, което сме причинили. Това е и кармата, която е разплатата за всяко наше действие приживе. В индуизма още се вярва, че душата е опростена и може да се въздигне на високо в небесата, едва когато плати цялата сметка и когато всички прераждания приключат. Тогава душата бива освободена от оковите на своите действия и се слива с Вечността.
В будизма вярват също в преражданията, които биха могли да облекат нашата душа в тяло на животно, растение или човек. Тук продължава движението на съществуването ни, но всеки път сме облечени в нови дрехи и готови да получим нови указания и свещени мисии.
Християните вярват в Небесното царство – Рая и Пъкълът дълбоко под земята, който пряко свързват с Ада. Така според своите разбирания, те смятат, че човешката душа поема по един от двата пътя, но първо задължително преминава през Страшния съд, където Бог решава коя душа накъде да поеме. Когато човек се възнесе в Небесата той става част от ангелите, които биват изпращани също на Земята с някаква специална мисия - да помагат и учат хората на мир, хармония и любов. Други пък биват ангели-пазители, които се грижат за благото на човеците.
Истината е, че всяка религия има различно разбиране относно това къде отива душата ни, когато се отдели от тленното ни тяло – дали остава на земята или пък се издига в небесата или пък просто се слива с Вселената, бихме могли да научим тогава, когато и нашия час настъпи, но нека знаем, че рано или късно ще трябва да отговаряме за всяко свое действие тук, на Земята и да застанем пред Страшния съд, който ще реши накъде да поеме душата ни. Изцелението идва при последната стъпка тогава, когато душата ни е поела по пътя към тунела на Вечността. Тогава вече болката не съществува и бива заменена от усещането за цялост и красота. Всички земни проблеми остават в небитието и емоционалните тревоги се изпепеляват.
''Той видя всички тези форми и лица в хиляди взаимоотношения...стават новородени. Всеки е смъртен, страстен, болезнен пример за всичко преходно.
И все пак никой от тях не умря, само се промени, винаги се прероди, непрекъснато имаше ново лице: само време стоеше между лицевата страна и другото!''
Херман Хесе – Лауреат на Нобелова награда
