Да живееш в настоящето: Будистки практики за всеки ден

  • Сподели:
Да живееш в настоящето: Будистки практики за всеки ден

В забързаното ежедневие много хора живеят между спомените и миналото и тревогите за бъдещето. Умът непрекъснато прескача от една мисъл към друга, а спокойствието сякаш остава някъде на заден план. Именно тук древната мъдрост на будизма предлага нещо изненадващо просто и то е да се върнем към настоящия момент.

Според будистката философия истинският живот се случва ‘’тук и сега’’. Миналото вече е отминало, а бъдещето все още не съществува. Това, което имаме е настоящият миг свързан с дъха, мислите и чувствата, които преживяваме в този момент. Когато се научим да присъстваме напълно в него напрежението постепенно започва да отслабва.

Една от най-простите практики е осъзнатото дишане. Нужно е само няколко минути на ден. Човек затваря очи, отпуска раменете и насочва вниманието си към дъха. Вдишването и издишването стават, като тих ритъм, който успокоява ума. Ако се появят мисли, а това е напълно естествено, просто ги наблюдаваме и ги оставяме да отминат. 

Будистката практика на осъзнатостта може да се приложи и в най-обикновени дейности. Когато пием чай можем да усетим топлината на чашата, аромата и вкуса. Когато вървим можем да обърнем внимание на стъпките си и на ритъма на движението. Тези малки моменти връщат вниманието ни към живота такъв, какъвто е.

Друг важен елемент е приемането. Вместо да се борим с всяка емоция или мисъл може да ги наблюдаваме спокойно. Тъгата, радостта и напрежението, всички те идват и си отиват, като облаци в небето. Когато спрем да се съпротивляваме на тях те губят силата си да ни завладяват. 
Да живееш в настоящето не означава да се откъснеш от света или да се откажеш от плановете си. Това означава да бъдеш буден за всеки момент от живота, за разговора с близък човек, за тишината на сутринта, както и за простото усещане, че дишаш. Понякога истинското спокойствие не идва от това да променим света около себе си, а от способността да се върнем към себе си. Пътят към това често започва с нещо съвсем простичко, като един осъзнат дъх.