Не вменявай на детето своите обиди, за да не ядеш горчив хляб на старини

Януш Корчак в наши дни е признат за основоположник на редица педагогически течения, а идеята му за правата на децата е основен изходен пункт за множество съвременни автори. Забележителният педагог, наричан Старият доктор, развива своята дейност и чрез цикъл от радиопредавания. В тези предавания той създава собствен стил, като се обръща към най-младите слушатели и с обикновени думи им обяснява важните неща. През 1939 г. педагогическите програми на доктора са спрени въпреки ентусиазираното мнение на слушателите и рецензентите заради нарастващите антисемитски настроения и свързаният с тях вътрешен натиск. Корчак се връща в радиото две години по-късно и води предавания дори след избухването на войната през първите дни на септември 1939 г.

Роден е във Варшава в еврейско семейство. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва.

Днес ви предлагаме десетте принципа за родителя проповядвани от големия педагог Корчак:

1. Не очаквай твоето дете да бъде такова, какъвто си ти или какъвто искаш да бъде. Помогни му да стане не като теб, а като себе си.

2. Не търси от детето отплата за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот, как може то да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг, той - на трети. Това е необратимият закона на благодарността.

3. Не вменявай на детето своите обиди, за да не ядеш горчив хляб на старини. Каквото посееш, това ще порасне.

4. Не се отнасяй високомерно към проблемите му. Животът е даден на всеки според силите му и бъди сигурен – на него му е тежко не по-малко, отколкото на теб, а може би и повече, тъй като няма опит.

5. Не го унижавай!

6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им повече внимание, защото не ни е дадено да знаем кого ще срещнем в детето.

7. Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете, просто помни: направеното за детето е недостатъчно само, ако не е направено всичко възможно.

8. Детето не е тиран, който ще завладее изцяло твоя живот, не е само плод от плът и кръв. То е онази скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и разпалваш в нея творческия огън.

9. Умей да обичаш чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото това, което не искаш да причинят на твоето.

10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, порастващо. Когато общуваш с него, радвай се, защото детето е празник, който все още е с теб.