"Денят на бащата" - седмицата на много хора

Знаете ли, понякога в България се чувствам като човек, който участва във филм на М. Найт Шаямалан. Сякаш само аз виждам неща, които за масата от хора ги няма. Те и други ги виждат, ала са малко. Ние сме малко. Не знам как да станем повече. Нямам отговори.

Подхождам към текста с известен страх по две причини. Първата е, че не съм кинокритик. Филмовото изкуство ме вълнува, радва, носи ми удоволствие и понякога си изразявам мнението, ако силно ми направи впечатление.

В тази държава почти всеки разбира от критика, разбира от политика - вътрешна и външна, от реклама разбира, от спорт - наш и чужд, от бизнес - частен и обществен, от печелене на пари много разбира (колко ги вади е друг въпрос), от присъди - обществото има страст към издаването на присъди по бързата процедура. То така май се и развежда. Днес имаш партньор - утре вече не. Днес имаш приятелка - утре тя си тръгва. Само детето ти остава.

Уточнявам - нека има критика. Но нека тя е градивна, обоснована, обективна и адекватна. Такава критика приветствам и адмирирам. Против съм изливането на жлъч в жълти гнойни храчки, необоснованото хулене, направено с присмех, неаргументираното мразене - просто защото повлича лавина от други мразещи тип "аз мразя и не ме кефи, защото така". Що мразиш толкова, бе, българино? Що искаш да го изживееш тоя живот с отрова на устата?

Та, за да не ви въвеждам в заблуждение - ето, казвам ви го с чисто сърце - има доста неща, от които не разбирам и ми предстои да се уча. Само на злоба не искам да ходя в училище. На тоя предмет останах на 12 поправки. 

Другата причина, поради която изпитвам страх за текста е, че ще изразя хвалба, ще похваля труда на екипа на сериала "Денят на бащата", на актьорите, на БНТ. Признавам си, страх ме е. Как, по дяволите, ще похваля сериала и екипа му? Автоматично това означава, че съм тъпа, проста, ненормална, промит мозък, нищо неразбираща пача, която тръгнала и нейното си тъпо мнение да дава, че и с хвалба - на какво отгоре? То няма за какво да се хванеш!

Българите си обичаме мразенето, то си е наша мантра, самосбъдващо се проклятие и самосъзнание. Самобичуваме се, вместо да говорим за добре направените неща. Добре направените неща - не представляват интерес.

Дотук за мен сериалът е откритие. Сериалът е социално значим. Не съм гледала друг български за представянето на дисфункционално семейство. Затова пък съм гледала "Нелюбовь" и "Аритмия". Брей, още по-странно става с мен и хвалбата ми! 

Харесва ми това, че нито един персонаж не е само добър или категорично лош, всеки има своите си страни. Харесва ми това, че преценката коя страна да заема за правотата, за справедливостта, за вината, за разпада, за открояването на всеки образ - е оставена лично на мен. Благодаря за което, защото си давам сметка колко трудно се прави подобно нещо.

Имам възможността да наблюдавам, да изучавам, да виждам обективно напластяването на различните нива в отношенията, да си задавам сама въпроси, да анализирам и да мисля. Нищо не ми е дадено наготово - на ти, ей това е лошият чичко, ей това е добрата леличка, тука има едно разплакано детенце и това пък са хората, които им се мешат - ай гледай със здраве!

Напротив, нещата са представени дълбоко, внимателно, подходено е майсторски, когато говорим за сложни човешки взаимоотношения. Оценявам това. И в книгите поуките не ни се представят на тепсия, а сами стигаме до тях. Всеки според собствените си възприятия. Харесва ми актьорският състав и ги поздравявам за добре свършената работа. Като зрител се уморих да виждам постоянно едни и същи хора да участват в какви ли не продукции. Изчерпващо е. Човек трябва да подбира.

Адмирирам смелостта на екипа и актьорите да създадат и участват в социално значим сериал. Не е лесно. Не е лековато. Моята си хвалбица е капка в черната дупка на най-тъмния океан, там, където на дъното не живеят вече организми и не слизат водолази. Там няма кислород. 

Наричам го смелост, защото темата на сериала е смела и висока топка. Освен похвали, за нея можеш да отнесеш и много "критика" и лошотия. Някои хора могат направо да унищожат труда ти с думи. Без да влагам обида към друг творчески колектив, но за "Откраднат живот" такава лавина от злоба не съм виждала, няма и да видя, защото в неговите дебри и недра няма да се припознаят половината българи.

Половината българи явно се разтоварват докато гледат перитонит и трансплантации по време на вечеря. Ядеш и на някой му поставят катетър.

- Мамо, може ли допълнително от супата?

- Разбира се, че може, майче, само да видя как на този човек му зашиват главата и какво е развитието в интригите между сестри в болница, обичам лицемерието, а да наблюдавам съмнителни отношения е връх в личността ми.

Въобще не завиждам пък на хора, които един ден биха направили сериал за наркоманиите, животът на клошарите или пък неработещите институции. Какво ще ни занимават със заобикалящия ни живот, бе, ние си искаме "София ден и нощ" и нещо разтоварващо.

Харесва ми, че историята не е препълнена с излишни тъпани и гайди. Харесва ми, че няма пълнеж от истерии, дандания, врява и крясъци. Напрежението точно си върви по бръснача. Никой не си е казал - абе, дайте тука ще го направим по-зрелищно! Дайте Димо да се напие в първия епизод, а Калина да иска да слага край на живота си във втория.

Всичко си е направено тънко, пипнато, детайлите не са в повече, а са по местата си, образите са такива, каквито трябва да са - и в живота никой не е само добър или само лош. И в живота нещата стават постепенно, наслагват се, а после ескалират.

Харесва ми възможността да видя отстрани много жени. Поведението на Калина и поведението на Милена. Да видя какви грешки се допускат и да не ги правя, защото са космически по размер и същност. Този път не със страх, а с отговорност и чисто съзнание заявявам - много жени са припряни, неразумни, лабилни, свръх емоционални, действат прибързано, мислят дребнаво и когато видят динамит - са готови да го взривят. 

Други пък жени, заради причините горе, дават, дават, дават съветите си и наблягат на тяхното количество, но не и качество. Не мислят удачен ли е, ефективен ли е, полезен ли е този съвет. Важното е акълът да се даде и то без влизане в чуждите обувки, езикът действа като спусък, думите - шрапнели, отношенията - умират. Ето ти моето бреме, сега го носи ти.

Жената, която се вкопчва като спасителен пояс за нейното си извинение и е глуха за всичко останало. Жената, която разказа на всички проблемите си и всеки ѝ даде акъла си.

Мъжът, който само отговаряше - "имам си семейни проблеми; имам си проблеми вкъщи". Не бърза да разгласява, за да не прави всички участници в драма, която е строго лична и всяко външно мнение само прави главата ти каша и бъркотия от емоцията на всеки. Чорба от чувства, в която подправките убиват вкуса.

Най-правилният съвет от епизод едно беше на Боби, синът на Димо и Калина, който каза: "Вие все ми повтаряте да броя до десет, а сега самите вие не го правите! Когато аз се скарам с някой, вие ми казвате да се сдобрим. Защо вие да не можете?".

До десет ли? Та ние не можем да броим до три! Тука не знам какъв темперамент има на Балканите, не знам каква кръв кипи, но контролът и мярката се изпускат при първа възможност.

Че ти ако не пуснеш мигач, можеш да ядеш здрав пердах за това ти нарушение. Може от съседната кола докато чакаш на светофара да излезе някой с буца мускули и да те извади през прозореца.

Можеш да отидеш на дискотека или бар и повече да не си тръгнеш от там. Или да си тръгнеш в черен чувал. На Балканите хората се караме и за погледи и настъпване. Можеш да набиеш лекар и да пиеш кафе на следващия ден. Тук нямаме мярка и за нищо не е нужно да се брои до десет.

Мярката я изгубихме, още когато застроихме Черноморието. Малко по-късно започнахме да обиждаме и непознати във "Фейсбук" с "педераст". Мярата скочи повече от Стефка Костадинова.

Благодаря на всеки замесен в "Денят на бащата", защото за мен сериалът донесе много изводи, уроци, освобождаване, а дори не е приключил. Тепърва има още какво да науча и открия. 

Наивно си пожелавам нещата да приключат добре. Денят да бъде седмица. Седмицата месец. Да живее мярата и на бъдем човеци!

Четете още интересни текстове на автора в Групата "Истории от Гардероба"