Чудото на живота след рака на гърдата

Татяна Кюранова е една от онези жени, които са се срещали лично с рака на гърдата и битката приключва успешно. Раните и белезите към днешна дата са превърнати в уроци, мъдрост и силни страни.
За Татяна най-голямото щастие, е да подаде ръка на нуждаещ се и да му помогне. Тя не просто обича живота си, а го живее във всеки възможен смисъл.

Един разговор, който вярвам, че всеки трябва да прочете минимум два пъти. А после да излезе.
За да живее!
И за да подари усмивка на друг!

Как научи, че имаш рак на гърдата?

- В периода 2017-2019 г., се появяваше бучка, която оперираха, пет операции, и винаги ми казваха, че всичко е наред. Аз напълно се доверих на хирурзите. И така тя отново се появи, след разговор с последния оперирал ме хирург, той ме увери, че това е срастване, в следствие на операцията. Беше ми писнало да съм под ножа и реших този път да си живея с нея. Но през цялата година изпитвах силни болки в областта на гърба, които ми пречеха да функционирам. Понякога се събираха 3-4 денонощия безсъние. Бях тъжна и кисела, нещо нетипично за моята личност. И така се озовах в кабинета на поредния онкохирург, който след нужните изследвания, на стойност 800лв (личния лекар все нямаше направления), ми съобщи диагнозата. Няма да забравя колко притеснена беше, а аз я прегърнах и казах:

Спокойно, докторе, всичко е наред, аз ще живея!

Дори се пошегувах: "Само ако знаете, колко рокли имам за носене и за колко дестинации мечтая!"
Тя беше ошашкана от реакцията ми и същевременно ядосана на колегите си. Оказа се, че никой не е пускал биопсии от предходните операции.
Бях спокойна и сигурна. Вярваща съм, но щом влязох в автомобила си, се разридах, крещях, вилнях, там в купето, сама... След емоционалната си буря, осъзнах, че животът ми е в риск, че ще водя трудна битка, изходът от която е само в Божиите ръце, но аз обичам живота, имам мечти, върху които работя, и се нуждая от време за себе си. И така с усмивка се прибрах и съобщих на сина си. Самотен родител съм, аз съм неговото семейство, но бях директна и ясна:

Рак е! 3б стадий, а ние ще го размажем!

Работата ти като психолог помогна ли през това изпитание?

- Неминуемо! Веднага направих структура и изисквах такава от лекарите, но мисля че най-вече ми помогнаха моите духовни вярвания и принципите, които изповядвам. Най- прекрасното ми качество е устойчивостта и позитивното ми отношение към всичко случващо се. Винаги считам, че е за добро и си има причина.
В КОЦ имаше психолог, който никога не ни посети. Искам да споделя, че точно там, по време на химиотерапия, всеки има нужда от такъв. Разбира се, аз веднага влязох в тая си роля, защото хоризонти има, нужно е само да вдигнем глава и да ги видим, и разбира се, да имаме желание да живеем!

Каква роля изигра семейството ти по време на лечението?

- Моето семейство се състои от детето ми и моята майчица, която наскоро загуби най-верния си другар, моят баща, почина от рак - много бързо се стопи.
Знаех, че предстоят тежки дни, може би и моменти, в които да полагат специфични грижи за мен, че ще бъда зла, капризна и крива. Затова проведохме откровен разговор, изпълнен с обич и спокойствие и всички се обединихме около това, битката да е успешна. Случващото се промени всеки един от нас, станахме по-творящи и обичащи, по-грижовни и несебични, по-ценящи и благодарни.

Знам, че съдействаш и на други жени, болни от рак. В какво се изразява подкрепата ти спрямо тях?

- В тази битка сякаш си сам. Ресурсът за справяне на всеки е различен, както и подкрепящата среда от близки и приятели. Наблюдавах жените в онкото, добри хора, с големи любящи сърца, гиганти!
Но се откроиха две основни групи: едната от тихи, скромни жени, поглъщащи всяка емоция и чувство, а другата - борбени, силни, можещи, създаващи. Нямаше нито една тип "кифла".

Винаги съм казвала, че ракът е болест на душата и тази моя теза се потвърди.

Всяка имаше своята тъжногневна история, достойна за роман. Видях как се отрази моето присъствие, жени, ревящи, под болничния чаршаф, изплашени, след разговор с мен се усмихваха, изпълваха се с вяра, придобиваха кураж и същевременно спокойствие. Доверяваха се на живота! Та аз раздавам това - вяра, надежда, любов и кураж.
Преди време отправих молба във Facebook, който може да дари за 8 март по една шапчица, тюрбан, за онкоболна дама. Бях изключително щастлива, успях с помощта на вас, мили хора, да събера 300. Това го използвам като причина да ме допуснат в отделението по химиотерапия, за да мога да ги подкрепя психически. Разбира се, и самите тюрбани са от изключителна полза, тъй като много фирми спекулират, стойността им някъде достига 100 лв, сума непосилна, когато трябва да се справиш с всичко само с парите от болнични.
Та така вземам тюрбани, стръкче здравец, усмивката си и отивам да ги прегърна. Най-хубаво е, че се превърнах в посланика за човечност на всички, които се включиха дарявайки тюрбан, и жените го знаят. На душата им става по-леко, че ние, всички вярваме в тях. Да те прегърне непознат и да ти вдъхне сили и кураж, е проява на любов, а всички там се нуждаят от такава.
Един ден, в памет на татко, реших да посетя и мъжете. Не мога да опиша емоциите, които взаимно преживяхме. Някак тях ги неглижираме, водени от това, че са по-силния пол. Но тяхната болка е също така силна, страхът голям, те също се нуждаят от лъч човеколюбие.
На 5 декември имам рожден ден, и за първи път в живота си съм истински щастлива, че имам тази привилегия. Пожелавам си отново да успея да събера тюрбани, перуки, сутиени и други аксесоари в помощ на онкоболни. Пожелавам си да успея да създам сдружение. Пожелавам си да бъда Вашата Бяла Лястовица.

Скоро предстоят коледните празници - в каква компания и къде смяташ да ги посрещнеш?

- Тази и всяка следваща Коледа, е изключително специална за мен, моят син, майка и моите приятели. Тя е изпълнена с благодарност, че имаме благословията да сме заедно. Ще я споделя с всеки, който носи светлина, доброта и обич.

Имам един любим въпрос, който задавам и не бих пропуснала да попитам и теб - кое се лекува по-трудно и по-бавно, тялото или душата?

- Душата, разбира се!
Болката, отровата в душата, винаги намира път в тялото. Психосоматика. Както обичам да казвам: причината за всеки рак си има име, точен адрес и възраст, ако ме разбрахте. Токсичните взаимоотношения - любовни, приятелски, служебни, роднински, са именно причината за появата му. Телата ни са прецизен инструмент, и щом нарушим биохимията им, трябва да кажем: добре дошъл на рака, инсулт, инфаркта, диабета или автоимунно заболяване. Та когато живеем в стрес и често изпитваме "кисели" чувства, тъга, страх, вина, гняв, възмущение, несподелена любов, и в тоя ред, ние нарушаваме баланса, работата на тялото, произвеждайки големи количества кортизол, които реално ни разболяват. Ето защо е нужно да постигнем смирение, да простим, да променим отношението си към хората, към живота, към себе си.
Изградила съм си терапевтичен метод, базиран на великолепните думи на Чарли Чаплин, ''Когато започнах да обичам себе си'', много мъдрост има в тях. Буквално достигаш до пълно осъзнаване, чиста прошка и чудо. Чудото да си жив и здрав, да се радваш на живота.

За какви неща изпитваш благодарност и за какви я търсиш в другите?

- Аз обичах рака си. Благодарна съм му, тъй като точно той ме научи, че любовта има много измерения и лица. Открих човеколюбието, усетих го осезаемо, когато непознати за мен хора се молеха да живея, изпращаха ми любов, кайсиеви ядки, гъби и какво ли не. Именно тези жестове на грижа и обич ме вдъхновиха. Преди живеех в огромна заблуда, че обичта трябва да дойде от мъж.

Благодаря на Бога, който съществува в мен, защото реално почувствах, че аз съм част от неговата Божественост и затова смисъла на живота ми се изразява да разпространявам МИР, любов и светлина.
Благодарна съм, че вече зная, че всяко вдишване и издишване трябва да става максимално бавно.
Благодарна съм, че започнах да обичам себе си!
Благодарна съм, че си подарих тишина и чух отново вътрешния си глас, че се доверих на интуицията си, живота и БОГ!
Благодарна съм за всяко мое дихание.