Търсих разнообразие, намерих приятелка до живот

Аз бях от хората, които отричаха социалните мрежи. Твърдо против за споделяне, за публикуване на снимки, за доверяване към някой непознат.
Но за всичко си има първи път. Или по-точно момент, правилно усещане. Сливане с вибрациите на другия.

Тази история няма да бъде за това как съм открила любовта или какъв мъж съм срещнала в Интернет космополита. Тя е за две непознати жени, които социалните мрежи запознаха, а реалността събра на живо.

С Камелия започнахме да общуваме всеки ден покрай една фейсбук група. С ежедневната комуникация дойде като естествено продължение и споделянето. Така разбрах, че тя е семейна, с две деца и три кучета, а Камелия за моя милост научи, че освен съпруг, имам и едно петгодишно опърничаво дете. И рибката Джесипа. Стори ни се по-атрактивно да я кръстим Джесипа, защото Джесика е клише.

Макар и главно на писане, в комуникацията с Камелия най ми харесваше това колко е непринудена, лесна, спокойна и сякаш се познаваме от десетилетия. С половин дума разбираше какво искам да ѝ кажа.
Понякога децата ни боледуваха, друг път кучетата повръщаха, случваше се да работим до късно и да имаме твърде много задачи, плюс обичайното приготвяне на вечеря.
Но моментът за жив контакт настъпи. И двете много искахме вече да се видим. Може би нямаше да имаме такава платонична химия на живо и щеше да ни бъде скучно. Може би тя щеше да се държи различно и студено, когато е срещу мен, а не ни дели екрана на сигурността. Може би аз щях да си глътна уравновесеността и да се срамувам. Не съм предприемала подобни неща. Та аз дори отричах социалните мрежи, а какво остава за среща с непознат в друг град.
За щастие нищо от това не случи.

Разбрахме се за нещо като средна точка, на която да се срещнем. Пловдив беше идеалното място. И двете пристигнахме с два различни автобуса, а Камелия беше така добра да се погрижи за хотел в района на емблематичния Капана.
Отидохме на бар, разходихме из вечерен Пловдив, и говорихме до полунощ. Оказа се, че имаме страшно общи неща, а тези, по които се разминавахме намирахме за готин плюс, а не нещо стряскащо и кофти.
На следващия ден тя ме убеждаваше да опитам фалафел, а аз я научих как да се гримира. 

Ходихме на кино, нарочно избрахме комедия, за да се смеем до припадък. 
Влизахме в магазините в мола и се предизвиквахме една друга като обличахме най-смешните дрехи. Разбира се, не минахме и без множество снимки, които да пазят тайната ни за поколения напред.

Приключението свърши успешно и се разделихме с уговорката да правим това всяка година. Един женски ритуал, в който ние ще сме същите, но градът ще е различен и нов.

Намерих не просто фейсбук френд, а приятелка до живот.