Статуята на свободата: символ на надежда и единство

Посещението на Статуята на свободата е уникално и вдъхновяващо преживяване. Туристи от цял ​​свят се стичат на остров Либърти, за да застанат в присъствието на този емблематичен символ. Посетителите могат да разгледат музея, разположен в пиедестала, който осигурява по-задълбочено разбиране на историята и значението на статуята. За тези, които желаят да изкачат 354-те стъпала, в короната на статуята се открива спираща дъха гледка, предлагаща панорама към Ню Йорк и околните райони.

Подарък от народа на Франция за Съединените щати, тази емблематична статуя се превърна в символ на надежда, свобода и единство.

Висока 93 метра, включително пиедестала, тя представлява жена, която държи факел във вдигнатата си дясна ръка, а в лявата - плоча с датата на приемане на Декларацията за независимост 4 юли 1776 г.. До факела, който е с размери 8,8 метра от върха на пламъка до долната част на дръжката, се стига по 12,8-метрова служебна стълба във вътрешността на рамото (това изкачване е било достъпно за обществеността от 1886 до 1916 г.). Асансьор отвежда посетителите до наблюдателната площадка в постамента, до която може да се стигне и по стълбище, а спираловидна стълба води до наблюдателна площадка в короната на фигурата.

На плочата на входа на пиедестала е изписан сонетът "Новият колос" (1883 г.) на Ема Лазарус. Той е написан, за да помогне за събирането на средства за пиедестала, и гласи:

''Не е като гигант на гръцката слава,
с победоносни крайници, препускащ от земя в земя.
Тук, при нашите измити от морето, порти, при залез слънце, ще стои
могъща жена с факла, чийто пламък
е затворената мълния, а името ѝ ще е
Майка на изгнаниците. От ръката ѝ маяк ще свети приветствие по целия свят; а меките ѝ очи ще командват
на преграденото с въздушни мостове пристанище, което обрамчва градове близнаци.
"Пазете, древни земи, своето легендарно съкровище!" - вика тя
с мълчаливи устни. "Дайте ми уморените си, бедните си, сгушените маси, копнеещи да дишат свободно,
нещастните на твоя кипящ бряг.
Изпратете ми ги, бездомните, които се бунтуват,
Аз вдигам лампата си до златната врата!"

Статуята - известна още като "Лейди Либърти" - има много символични характеристики. Факлата на статуята, вдигната високо в дясната ѝ ръка, символизира просветлението и пътя към свободата. Нейната корона има 25 прозорчета, с които се разпознават скъпоценните камъни, намиращи се на земята, и небесните лъчи, които греят над света. Лъчите на короната ѝ символизират седемте континента и седемте морета. В краката ѝ са поставени вериги, които символизират тиранията на колониалното управление, от което Америка е избягала.

Заглавието на стихотворението и първите два реда препращат към гръцкия Родоски колос. Едно от седемте чудеса на древния свят, известна гигантска скулптура, която през III в. пр.н.е. се е издигала до или на входа на пристанището на остров Родос. В сонета Лазарус противопоставя на този древен символ на величие и империя ("гигант на гръцката слава") един "нов" колос - Статуята на свободата, женско въплъщение на властваща "майчина сила" ("Майка на изгнаниците").

"Измити от морето, порти", са устията на реките Хъдсън и Ийст Ривър, на запад от Бруклин. "Затворената мълния" се отнася до електрическата светлина във факлата, тогава новост. "Пристанището с въздушни мостове, което градовете близнаци обрамчват" се отнася до нюйоркското пристанище между Ню Йорк и Бруклин, които по времето, когато е написано стихотворението, са отделни градове, преди да бъдат обединени като квартали през 1898 г. "Сгушените маси" се отнасят до големия брой имигранти, пристигащи в Съединените щати през 80-те години на XIX в., особено през пристанището на Ню Йорк. Лазарус е активист и защитник на еврейските бежанци, бягащи от преследване в имперска Русия.

Френският историк Едуард дьо Лабуле прави предложението за статуята през 1865 г. Средствата са внесени от френския народ и работата започва във Франция през 1875 г. под ръководството на скулптора Фредерик-Огюст Бартолди. Статуята е изработена от медни листове, изковани на ръка и монтирани върху рамка от четири гигантски стоманени подпори, проектирани от Еужен-Еманюел Виолет-ле-Дюк и Александър-Гюстав Айфел. Колосът е представен на американския министър във Франция Леви Мортън (по-късно вицепрезидент) на церемония в Париж на 4 юли 1884 г. През 1885 г. завършената статуя, висока 93 метра и тежаща 225 тона, е разглобена и изпратена в Ню Йорк. Пиедесталът, проектиран от американския архитект Ричард Морис Хънт и изграден в рамките на стените на Форт Ууд на остров Бедлоу, е завършен по-късно.

Статуята, монтирана на пиедестала, е осветена от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г. През годините факелът претърпява няколко промени, включително преминаване към електрическо захранване през 1916 г. и нов дизайн (с репусирана мед, покрита със златни листове) в средата на 80-те години на ХХ в., когато статуята е ремонтирана и реставрирана от американски и френски работници за честването на стогодишнината, проведено през юли 1986 г. През 1984 г. обектът е добавен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Първоначално статуята е управлявана от Съвета на фаровете на САЩ, тъй като светещият факел е смятан за навигационно средство. Тъй като Форт Ууд все още е действащ армейски пост, през 1901 г. отговорността за поддръжката и експлоатацията на статуята е прехвърлена на военното министерство. През 1924 г. статуята е обявена за национален паметник, а през 1933 г. управлението ѝ преминава под ръководството на Националната паркова служба. Форт Ууд е деактивиран през 1937 г., а останалата част от острова е включена в паметника. През 1956 г. остров Бедлоу е преименуван на остров Либърти, а през 1965 г. към юрисдикцията на паметника е добавен и близкият остров Елис, някога основен имиграционен пункт в страната, с което общата му площ достига около 58 акра (около 24 хектара). Експонатите за историята на Статуята на свободата, включително оригиналният факел на статуята от 1886 г., се намират в основата на статуята до 2018 г., когато са преместени в съседния Музей на Статуята на свободата.

Статуята на свободата не само е била свидетел на исторически събития, но и е изиграла роля в тяхното оформяне. По време на Втората световна война факелът на статуята е затъмнен, за да я предпази от потенциални вражески атаки, служейки като трогателно напомняне за предизвикателствата, пред които е изправена през тези бурни времена.

Статуята на свободата отдавна се свързва с имиграцията и обещанието за по-добър живот. В края на 19-ти и началото на 20-ти век тя служи като фар на надежда за милиони имигранти, пристигащи в Америка, търсещи убежище от политически и икономически трудности. Докато плавали покрай статуята, присъствието ѝ предлагало усещане за комфорт и обещание за ново начало. Днес Lady Liberty продължава да вдъхновява и приветства хора от всички сфери на живота, напомняйки ни за важността на приобщаването и приемането. Освен връзката си с имиграцията, Статуята на свободата се превърна в мощен символ на единство и солидарност. Той представлява споделените ценности на свобода, справедливост и човешки права, които обединяват хората отвъд границите и културите. Като траен символ на демокрацията, статуята служи като напомняне за силата, която идва от прегръщането на многообразието и стоенето заедно в лицето на трудностите.