София е като приказка, която ме чака всеки път

14 март 2022

Има едно място на картата. Намира се под много високо и синьо небе. Обградено от величествена планина, чиито върхове винаги белеят заснежени. Място, озвучено във всеки час на денонощието от смях, глъчка, хаотичен шум, камбана на църква, мяукане на котката, която целият квартал храни, потракване от висок ток, монотонно лакатушене на трамвай. Сещате ли се вече? Говорим за София.

Най-одумваното момиче на България. И най-родното и красиво място за мен. Място, огряно от най-горещото слънце. Мястото, където моят часовник отказва да върти стрелките и времето спира, а душата е доволна, живееща в носталгия по отминали дни.

София е мястото, където всяка улица живее свой живот. Където всяка крива плочка носи история за първа любов, първа целувка, първа среща, първа раздяла, първа гордост. Под олющената ѝ фасада все още живее вековна, вълнуваща и магична история, която чака да бъде забелязана и разказана. Да ѝ се отдаде заслужено почит. София се чувства. По лицата на хората, продаващи на ъгъла вълнени чорапи, книги втора употреба,геврек или зюмбюл.

Лица и очи, виждали и носещи в будните си души спомен за нашият неповторимо красив град. Град, малко прашен и малко занемарен. С коли върху тротоара и несполучливи ремонти, но носещ всичката любов, която може да побере едно сърце, че и отгоре.

София, която спира дъха ми и пуска сълзите всеки път, когато я зърна от високия прозорец на самолета. София, която стиска силно сърцето ми и усилва усещането за буца в гърлото, всеки път,когато я напускам.

София, която ме чака всеки път така гостоприемно, води ме невидимата нишка на времето и любовта ни, показва ми какво ново се е случило с нея, превежда ме за ръка през общите ни спомени.

София, която е дом на детството, спомените, историята, магията и любовта.

София е като майка, отворила обятията си. Като романтична любов, която въпреки недостатъците си е все така очарователна. Като учебник по история. Като приказка. София е вяра, любов и надежда.