Пет плажа, които си заслужава да посетим

Корал

Преди много години, когато със семейството ми открихме този плаж, докато се разхождахме по ивицата, настъпихме мазут. После си чистихме краката с бензин. Това, дори и на пръв прочит да не звучи като добро начало на историята ми, ви уверявам, че към днешна дата всичко си е наред и плажната ивица е абсолютно чиста от подобни мръсотии.

Все още е спокойно, водата е чиста, а над вълните прелитат гъски, които понякога се спускат за да ловят рибки.
Ако ви се пие фрапе или студен чай, вземете си от близкия магазин, защото по плажната ивица на Корал няма никакви барчета. И честно казано, именно това му е хубавото.

Докато не съм забравила, има и още нещо важно. Включих Корал в тази мини класация, защото има за всеки по нещо - плажът е посещаван от всякакви хора, включително семейства с деца или без деца, нудисти и семейства с различни породи кучета.
Звучи като едно малко общество, в което има място за всеки без да пречи на другия. И не само звучи, а наистина е така.
Стопаните на кучета почистват след себе си. Трябва така да правим всички, най-малкото защото го дължим на природата, ако искаме да ѝ се радваме за по-дълъг период от време.
Ето, знаех си, че някъде из редовете пропускам нещичко, което да ви е от полза - ивицата е free zone от към чадъри и шезлонги. Свободата, Санчо - и парче земя на къмпинг Корал.

Лозенец

Защо ако сте за уикенд без деца?
Защото може да почивате на живописна ивица с красиви гледки в далечината, а когато ви доскучеят тия тривиални неща, можете да идете до близкия бар и заслужено да се наградите с някакво лятно питие. С добра компания и много лед.

Защо ако сте с деца?
Това е най-лесният въпрос с най-бързия отговор. Защото по плажната ивица, ще откриете малка фенси рекичка, която е обиталище на костенурки. Понякога малките костенурчета могат да се разхождат и след вас, дори до хавлията ви. Не ви съветвам да ги пипате, а още по-малко да си взимате някоя за вкъщи.

Не ги отделяйте. Просто се любувайте, снимайте и трупайте спомени. Сладки са, нали?

Е, така и така се намирате в Лозенец, отскочете до Мидения плаж. До там се стига пеша, с автомобил или колело, но аз винаги съм предпочитала вървенето.
Когато го открихме за първи път (моля да ме извините, че всеки път звуча като Фернандо Мангелан сякаш аз еднолично съм открила тези места и съм забила копието си в пясъка, уви, не е така както и сами може да се досетите, просто говоря от своя опит) това беше преди цял един живот. Преди много години. Тогава на Мидения плаж бяха стъпвали само нашите крака и тези на неколцина души. Не го знаеха известните личности, софиянците не бяха чували за него, а за другите - този плаж просто не представляваше място, което си струва човек да посети. Не беше атракция.
Водата е плитка и пълна с изобилие от различни по форма и големина камъни, а ивицата не се състои от пясък, а от (името му издайнически го нашепва) ситни мидени черупки. Добре де, има и големи черупки.
Тъй като плажчето е малко, в зависимост от дните от седмицата или месеца, понякога е безлюдно и усамотено, а друг път има хора, най-често семейства с деца.
Ако не ви ходи на плаж с мидени черупки (впрочем стават много яки снимки) и искате да плувате (Мидения не е много подходящ за плуване), тогава се разходете до там с чанта за пикнит. We only live once!
И нали знаете, не оставайте след себе си боклуци, бъдете от готините. Оставете сърцето си тук, а после го намерете отново.

Ахтопол

Преди го подценявах и смятах за дрипав и окъсан, който не заслужава времето и батерията на телефона ми.
Оказа се голяма грешка, която поправих с невероятни гледки, изсечени скали, безкрайно море и спокойствие. Вдишвах дълго от него.

В Ахтопол няма екшън. Няма трескаво преследване на цели и успехи. Няма и противоречия.
Ахтопол се чете леко. И красиво. Дълго отлагана автобиография.

Ахтопол мога да го сравня с възрастен старец, с който никой не иска вече да си говори. Не му отстъпват и място в автобуса, мислят го за вмирисан и напикан. Предпочитат се други седалки, максимално далеч от него.
Да де, обаче този старец се оказва интересен и определено може да те научи на нещо. Бъркал си в преценката си и дори става доста приятен и лек разговор помежду ви.

Приличаше на филм с Георги Парцалев и Невена Коканова, обаче с режисьор Педро Алмодовар.
Българско кино с много растения по алеите, които се наричат юка, известни още като, забележете, испанска кама. Листата му са дълги, плоски, зелени и оформени като мечове.
Лодките и автомобилите също са като от филм с Парцалев.
Фарът е притихнал и самотен. Очарователен е, че е труднодостъпен. След плажа може да се разходите из уличките на Ахтопол и да си купите типичното за този край сладко от смокини. 

Северният плаж на Синеморец

На около 80 км от Бургас се намира Синеморец, чиито плажове са едни от най-посещаваните и красивите по родното ни Черноморие.
Синеморец, макар и не особено голям, разполага с няколко плажа, сред които: Бутамята (Централният плаж на Синеморец), Северният плаж при устието на река Велека, плаж Липите, плаж Листи и Силистар. 

Устието на река Велека и плаж Силистар са защитени местности, а специално устието се припокрива с Природен парк Странджа. Малко фактология: река Велека е най-голямата река в Югоизточна България и по Южното Черноморие, а нейните води са едни от най-чистите в страната ни. 

Този очарователен плаж ми напомня един клип на Шаде ''Never as good as the first time'', където в черно-бели кадри тя язди супер секси коня си, пеейки, че нищо не е така хубаво, както първия път. За Синеморец винаги има първи път, но не и последен. Като плюс отчитам факта за свободни зони без строителна инвазия.

Созопол

Кадрите, които това лято ми даде Созопол бяха меко казано магични, за това реших да го включа в тази компилация - това е моят вид благодарност към мястото. 

На снимката виждате остров Свети Иван. Островът е бил свято място за древните траки, които направили тук свое светилище още през VII в. пр.н.е. Тогава на южния бряг на острова е издигнат голям храмов комплекс, чието средище е високата 13,2 м бронзова статуя на бог Аполон Лечител, дело на скулптора Каламис. 

Посещението на острова се извършва с лодки и корабче от пристанището в Созопол.

На острова са изградени два пристана, от които тръгват обозначени туристически пътеки, водещи до археологическия паметник – манастира ''Св. Йоан Кръстител''. Достъпът е строго забранен с министерско постановление в периода април-юли (до 30 юли), когато гнездят гларусите.

Както вече споменах, смокините не са някакъв феномен за Южното Черноморие, но тази, на която попаднахме в Сопозол, е истинска красавица. Предполагам и че заради необичайното място, на което е пожелала да пусне корените си, стопаните на къщата са я пощадили и оставили да расте непокорна, зелена и свободна.