Находките на High View Art: Мароко

Въпреки че страната бързо се модернизира и се радва на нарастващ стандарт на живот, тя запазва голяма част от своята древна архитектура и още повече от традиционните си обичаи. Най-големият град в Мароко и пристанище в Атлантическия океан е Казабланка. Мегаполисът е индустриален и търговски център. Столицата, Рабат, се намира на кратко разстояние на север по брега на Атлантическия океан. Други пристанищни градове включват Танжер - в Гибралтарския проток, Агадир - в Атлантическия океан и Ал-Хосейма - в Средиземно море. Говори се, че град Фес има едни от най-добрите сукове или пазари на открито в цяла Северна Африка. Живописен и плодороден, Мароко заслужава похвалата на средновековния пътешественик Ибн Батута, който пише, че „това е най-добрата от страните, защото в нея плодовете са в изобилие, а течащата вода и подхранващата храна никога не се изчерпват".
По-голямата част от мароканците са сунити и мюсюлмани. Мароканският закон налага свобода на религията, но в страната живеят малко немюсюлмани. Страната няма коренно християнско население, за което да говорим, а еврейската ѝ общност е намаляла до няколко хиляди.{GALLERY}

Икономика

Както е вярно в много бивши африкански колонии, мароканската икономика остава силно зависима от износа на суровини. Все по-голямо значение за икономиката имат и съвременните сектори, по-специално туризмът и телекомуникациите. Съвременната част представлява повече от две трети от брутния вътрешен продукт (БВП), въпреки че в нея работят само около една трета от работната сила на страната.
От средата на 80-те години мароканското правителство предприе енергична програма за приватизация и икономическа реформа, насърчавани от големи международни кредитори като Световната банка и Международния валутен фонд. Мерките включват продажба на държавни предприятия, обезценяване на валутата и промяна на ценовата политика за насърчаване на местното производство. През 1999 г. мароканското правителство създаде кредитен фонд, за да стимулира растежа и конкуренцията сред малките предприятия. Пясъчните плажове на Мароко, слънчевата светлина, разнообразната среда и богатото културно наследство му придават изключителен потенциал за туризъм, който правителството активно развива.

Труд и данъчно облагане

Приблизително една трета от населението е заето в селското стопанство, друга една трета изкарват прехраната си в минното дело, производството и строителството, а останалата част са заети в сектора на търговията, финансите и услугите. В тези оценки не е включена голяма неформална икономика от улични търговци, домашни работници и други лица с ниска заетост и заплащане. Високата безработица е проблем. Официалната цифра е приблизително една пета от работната сила, но неофициалните оценки са много по-високи и по модел, характерен за повечето страни от Близкия Изток и Северна Африка - безработицата сред завършилите университети, притежаващи нетехнически степени, е особено висока. В страната съществуват няколко профсъюзи. Най-големият сред тях, с близо 700 000 членове, е "L'Union Marocaine du Travail", който е свързан с Международната конфедерация на свободните профсъюзи.
Данъчните приходи осигуряват най-голямата част от общия бюджет. Данъците се начисляват върху физически лица, корпорации, стоки и услуги, тютюн и петролни продукти.

Медицина и здравна грижа

Мароко има относително благоприятно съотношение на лекари и друг обучен медицински персонал към населението. Правителството наблегна на превантивната медицина, увеличавайки броя на диспансерите и здравните центрове. Повече от половината от селското население обаче все още няма достъп до тях. В допълнение, само малка част от селското население и не цялото градско имат достъп до безопасна питейна вода. Процентът на детска смъртност остава висок и поне една трета от населението изпитва недохранване. Болести като хепатит остават преобладаващи, а нарушения като шистосомозата става все по-честа.

Културни обекти

Мароко има редица изящни музеи, разположени в цялата страна. Музеят The Batha, разположен във Фес, се помещава в бивша кралска резиденция от 19-ти век, и е специализиран в историческото мароканско изкуство. Музеят разполага с отлична колекция от местна керамика. The Oudaïa основан през 1915 г., известен също като Музей на мароканското изкуство се намира близо до Oudaïa Casbah на Рабат. Първоначално построен като частна резиденция през 17-ти век, музеят има колекции от предмодерни марокански изкуства и занаяти, както и музеят Дар Ел-Джамаи основан през 1920 г., намиращ се в Мекнес. Археологическият музей в Рабат е открит през 1932 г. и притежава обширна колекция, обхващаща цялата история на Мароко. Държавата също е дом на редица учени общества, изследователски институти и архиви.

Образование

Мароко отделя приблизително една пета от бюджета си за образование. Голяма част от това се изразходва за изграждане на училища за настаняване на бързо нарастващото население. Образованието е задължително за деца на възраст между 6 и 15 години. В градските райони по-голяма част от децата в тази възрастова група посещават училище, въпреки че в национален мащаб нивото на участие значително намалява. Около три четвърти от мъжете в училищна възраст посещават училище. Тези пропорции значително намаляват в селските райони. Малко повече от половината от децата отиват в средно училище, включително търговски и технически училища. От тях малцина търсят висше образование. Лошата култура на образованост, особено в селските райони, означава нисък процент на грамотност, което е около две пети от населението.
Мароко има повече от четири дузини университети, висши учебни заведения и политехники, разпръснати в градските центрове из цялата страна. Неговите водещи институции включват Muḥammad V University в Рабат, най-големият университет в страната, с клонове в Казабланка и Фес. Хасан II - земеделски и ветеринарен институт в Рабат, който провежда водещи научни изследвания в областта на социалните науки в допълнение към своите селскостопански специалности. И Университет Ал-Ахауейн в Ифран, публичен университет, предлагащ бакалавърски и магистърски програми по хуманитарни и социални науки. Открит е през 1995 г. с принос от Саудитска Арабия и САЩ .