Моето лятно приключение с неочакван край

Обичайно тръгвайки за морето взимаме всичко най-непотребно и забравяме това, което би ни било най-нужно. Тази година сложих грижливо в багажа три вида слънцезащита, но, разбира се забравих нещо, за което 300 км по-късно щях горчиво да съжалявам. Досещате ли се какво е? Забравих пояса на детето. Дъщеря ни е достатъчно голяма да борави и с най-сложната техника, но не може да плува и обича да усеща пясъка под краката си. 

Разбрах за недоразумението, което неволно съм допуснала, докато чаках мъжа ми да зареди бензин. Прерових целия багажник - как е възможно да сме взели помпата за надуване, но не и пояса. Странно! И защо навсякъде има солети? 

- Соня? Соня? 

Чувам името си и какво да видя - колегата ми Виктор от университета. Вярно, че живееше в Бургас, но не очаквах звездите в този ден така да се подредили, че точно ние да се срещнем. Все пак се зарадвах и ми стана приятно, защото Виктор беше един от свестните, които не се бяха взели твърде на сериозно. Учихме в юридическия фактултет и докато някои от нас идваха на лекции така, сякаш току-що са се събудили, други още от първи курс ходеха с куфарчета. Guess what - ние завършихме, а те - не.

Мъжът ми и Виктор се познаваха, но за сметка на това ние с изненада научихме, че той се е задомил. Бензиностанциите не са от най-приветливите места за разговори, особено такива, при които времето минава неусетно и не си следиш часовника с нетърпение ''няма ли край тази досада''. От дума на дума колегата ми сподели, че трудно в днешно време намират двойка, която да кликне на техния вайб - или все на някой нещо не му се занимава, или поради редица причини и обстоятелства уговорките не се получават. Напълно разбирам какво ни обяснява, защото и при нас положението е същото. Виктор предложи да отидем на гости довечера у тях, а на сутринта да оползотворим уикенда с плаж. 

Макар и това да бе сериозно отклонение от първоначалната ни идея, все пак с мъжа ми прегърнахме предложението и се съгласихме - веднъж се живее, а и аз съм човек, който вярва в знаците и смятам, че всичко се случва с причина. 

Домът на Виктор и Мария, съпругата му, беше уютен с особена енергия във въздуха. Изглеждаха така, сякаш си имат всичко - две деца, куче, любов и разбирателство. След среща с хора, споделящи твоите вибрации, винаги си тръгваш зареден и като че ли пречистен. Тези, които имат деца ще схванат за какво говоря - да си паснете вие като двойка е супер и понякога въпрос на късмет, но да се харесат и децата ви - това си е вече чиста печалба и благословия. 

Какъвто и тетрис да играем е отвъд възможностите ни да се натъпчем всички в една кола, за това решихме реалистично да пътуваме до близкия плаж с две.

Хавлия - чек.
Бански - чек.
Студени напитки - чек.
Слънцезащита - чек. 
Билет за кино от миналата година - чек.

- А това розовото какво трябва да е - пита ме шеговито Мария, която е забелязала, че смачканата човка на фламингото лежи в безпомощно състояние, затисната изпод багажите. Розовото нещо всъщност се оказа поясът на дъщеря ни, който не само се бяхме примирили, че сме забравили у дома, но вече и някак не ни вълнуваше. Кой го е грижа за някакъв си пояс, когато си намерил нещо много по-ценно, нови приятели и добра компания.