Историята за Голямобуковски манастир ''Свети Животоприемен източник''

Днес ще ви водя с мен на едно кратко пътешествие до един схлупен манастир, сгушен в дълбоката Странджа планина - Голямобуковски манастир ''Свети Животоприемен източник''. Това е малък действащ манастир, благодарение на грижите на една жена и отчето. 

Градината беше прилично спретната, въпреки предшествата разруха на манастира. Бяха засяти току-що различни видове зеленчуци, растенията приятно отворили цветовете си, беше изметено и изчистено. Разбрах от жената, която ни посрещна, че тя и отчето са хората, които полагат грижи ''Свети Животоприемен източник'' да съществува.

Именно тя ни предупреди за наличието на много змии в района на манастира и да бъдем внимателни по време на нашата разходка. Имайте го предвид, ако предприемете пътуване до там. Същата мила жена сподели, че в момента има една къртица, която опустошава всичко из двора с тунелите си.

От самото име на светата обител, разбирате, че има някаква особеност и това е изворът, който блика пред църквата. Хората вярват, че водата му е лечебна, жива и пълна с вълшебни свойства. Може да пиете от тази вода и да си напълните бутилка от нея.

Или да хвърлите монета за здраве. Вътре на дъното имаше много.

В църквата, която се отключи специално за нас, се продават икони и сувенири - ние си взехме от всеки вид. 

Вероятно правенето на снимки вътре в църквата е разрешено, тъй като видях такива на стенописите свободно в интернет, но лично аз не посмях да си вадя телефона на такова място.

Важно е да се отбележи, че ако ще предприемате пътуване до манастира, предварително е добре да проверите дните и часовете, в които той е отворен, тьй като не работи постоянно. Разбира се, това го устахових с личен опит, защото при първото ни посещение нямаше никой, освен два броя кучета и бе затворено. 

Имаше доста щъркелови гнезда с малки бебета в тях. 

Някъде прочетох, че пътят до село Голямо Буково е в окаяно състояние и до там се стига трудно, което не е вярно или просто е минала информация. Стига да сте опитен шофьор не би трябвало да имате спънки. Завоите са една идея повече, но пък гледките си струват. На пролет всичко е раззеленено и много красиво. Гледките от Странджа са величествени и сякаш те поглъщат.