Едно пътешествие до Малака и Куала Лумпур

2020! Ех, каква година само? А, как се радвахме, че 2019-та отмина…

Днес, няма да прочетете поредната публикация изпълнена с тъга, гняв или присмех за случващото се. Днес ще ви разсея, ще ви разкажа, ще ви накарам да се пренесете заедно с мен в….. Малайзия, а именно – столицата Куала Лумпур и най-старият ѝ град, културен център – Малака /Мелака/.

Беше около 18:00 часа, когато чаках на летището в Сандакан за почти тричасовия си полет до Куала Лумпур. А, да, Сандакан, нека ви кажа две думи и за него. Вторият по големина град в щата Сабах, след Кота Кинабалу.

Тези, непознати за някой на първо четене градове, се намират не къде да е, а на третия по големина остров в света и най-големия в Азия – Борнео.  Място, съхранило древни култури, обичаи, вярвания, пазещо своите вековни тайни, изобилстващо от най-разнообразни и чудати животински и растителни видове.

Място, на което цялото ти същество е в хармония със себе си. Но за остров Борнео и неговата уникалност вече знаете от Диана Маринова и нейния изпълнен с интересни истории пътепис.

Може и нескромно да ви прозвучи, но се гордея, че съм една от малкото българки посетили това магично място и то на моята възраст, предпочела го пред "екзотики" като Малдиви, Дубай и подобни….

Та, ето ме в мегаполиса Куала Лумпур, леко разтърсена от рязката смяна в пейзажите – джунгла, реки, маймуни – небостъргачи, молове и трафик…

"Kuala" на малайзийски означа "мястото, където две реки се сливат", а "lumpur"– кал. Не се подлъгвайте по името. Куала Лумпур е една изключително зелена, модерна и бързо развиваща се столица. И като казах модерна, няма как да съм там и да пропусна най-любимото занимание на всяка жена.

Не, не да ядосва мъжа си, а другото – пазаруването. Представете си нашите молове, а сега си ги представете двойно, че дори и тройно по-големи, изобилстващи от магазини на световно известни марки и то на доста приемливи цени, имайки предвид, че там се произвеждат повечето от тях. Е, как да устоиш? 

Разбира се, няма как да пропусна и кулите Петронас – един от символите на Азия. Името им идва от едноименната малоазийски петролна компания. 88-етажните небостъргачи, са били най-високите сгради в света от 1998 до 2004 година и остават най-високите кули близнаци в света до днес – 451,9 метра.

Отличават се не толкова с височината си, колкото със сложната си конструкция. Замисълът на самата архитектура на кулите погледнати отгоре представлява осемлъчовия звезден символ на ислямската култура – Руб ел Хизб.

Ставам рано, за да не ми се налага да чакам на километрична опашка, с предварително закупен билет. Както винаги усмихнати и любезни хора ме посрещат, казват ми да изчакам асансьора заедно с още 10-11 човека, защото толкова е капацитетът му.

Първа спирка – 42-ри етаж и мост, свързващ двете кули, който не е изцяло закрепен за самите сгради, имайки предвид силните пориви на вятъра на тази височина.

В началото се чудиш дали да стъпиш, после се озоваваш по средата, а накрая гледаш с вдъхновение откриващата се панорама и си даваш сметка, колко малък си всъщност. А за втора спирка – етаж 86, да не говорим!

Красивият и позлатен дворец на султана на Малайзия, също не е за изпускане! Aх, за малко да пропусна пещерите Бату – естествени, варовикови, скални образувания, в които се помещава хиндуистки религиозен комплекс, посветен на бог Муруган, до който трябва да изкачиш 272 стъпала.

Казват, че колкото грехове имаш, толкова пъти трябва да ги изкачиш, но в отреден за това ден. Добре, че не бях там в този ден, щях доста да се изморя.

Всъщност може да влезеш само в една пещера, другите са затворени или са предназначени за експедитори. Пред входа на пещерата се намира и най-високата статуя на хиндуисткия бог на войната. А защо точно на него?

Легендата разказва, че една нощ на влиятелен индийски търговец се присънва богинята Шакри, майката на Муруган с молба да построи храм за сина и на върха на пещерите Бату. Когато индиецът отива там, забелязва, че входът на главната пещера има същата форма, като тази на копието на бог Муруган.

На около 2 часа път с автобус от Куала Лумпур се намира и Малака/Мелака – най-старият град в Малайзия. Португалци, холандци и британци са управлявали търговията с коприна и подправки от векове, оставяйки наследство от исторически реликви и паметници в европейски стил, запазени до наши времена.

Красотата на града е всепризната и през 2008 г. Малака е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Запечатала ми се е историята, която ми разказа местният гид. Точно пред църквата "Св. Павел", първоначално построена като обикновен параклис, се намира статуята на Св. Франциск Ксаверий – католически мисионер неуморно разпространявал Христовата вяра в Индия, Япония и Малака.

На 3 декември 1552 г. умира от треска в Китай, където е искал да продължи своето дело. През 1553 г. останките му биват временно преместени в Малака, а открит гроб в църквата бележи мястото на погребението му. В края на същата година, тялото му е поставено в стъклен саркофаг и отнесено в Гоа, Индия, където започва неговото мисионерство.

Чудите се какво толкова ме впечатли и ви разказвам за един светец? Ами, статуята беше без ръка! Та, кой поставя недовършена статуя?! Ето какво ми разказа местният гид.

Църковните записи показвали, че през 1614г. дясната предмишница на Франциск, с която той благославял и кръщавал поклонниците си, била отсечена и отнесена в Рим. Удивителното било, че 62 години след смъртта на светеца, от ръката потекли капки кръв. На 12 март 1622г. Папа Григорий XV го канонизира за светец на Римокатолическата църква.

Статуята му е завършена през 1952г., а през 1953г. поставена пред църквата с лице към града. Ден след това, легендата разказва, че клон от близкото дърво пада и чупи точно дясната ръка на статуята на светеца. Съвпадение? Или просто лека намеса, за да си дойдат нещата на мястото? Вие преценете. 

Това е Малайзия… от натуралното, дивото, през историческото, културното до модерното и новото! Микс от всичко, но в идеална хармония!

Разгледайте снимките и се потопете в този микс от картини и истории:

{GALLERY}

Текст и снимки: Николета Пашова