Едно... две... три, какво може да се обърка, когато сме аз и ти

В събота пътувахме за Варна, най-накрая дойде и нашето време за почивка. Ние сме от двойките, при които всичко се случва неочаквано и сякаш по холивудски. Винаги когато разказваме историите си на маса с приятели, те много се вълнуват, а на някои разкази откровено не могат да повярват.

Последната история, която им разказахме, беше именно за варненския трип, при който на Аспаруховия мост видяхме млад мъж, подготвящ се да скочи с бънджи. Приятелят ми веднага поиска и той да опита от този адреналин, защото скачането с бънджи е в bucket list-а му от дълго време. Споменах ли ви, че приятелят ми е супер екстремен тип, който се е катерил по скали, гмуркал се е в океана, плувал е в клетка с акули, бил е на рафтинг. Списъкът с приключенията, през които съм преминал, е дълъг и аз се гордея с него.

Никога обаче не е скачал с бънджи. И знаете ли защо? Защото е искал да изпълним това заедно. Проблемът? Страхувам се от високо. 

Нова Зеландия е родното място на бънджи скоковете, но Варна беше най-подходящото за нас. Реших, че именно днес, тук и сега, аз ще направя две големи неща - ще преодолея страха си от височини и ще подаря на любимия си човек сбъдването на една малка мечта. 

Какво може да се обърка, нали?

Приех предизвикателството, сложиха ми екипировката и една капчица пот се спусна плахо по челото ми. Приятелят ми ме окуражаваше и даваше от неговата увереност.

''Готова ли си? Искаш ли да броим заедно? Едно... две... три...''

В крайна сметка се оказа, че не е толкова трудно, колкото изглежда на снимки и видеоклипове. От високо светът е различен, може би малко по-величествен и магичен.

Скачането с бънджи пренесе връзката ни на друго ниво, а ние научихме няколко житейски урока.