Ако искаш да се преродиш, отиди в Италия

Казват, че мечтите се сбъдват. Няма нищо по-вярно от това. Какво ще стане, ако си пожелаеш да се "преродиш" и животът ти поднесе пътуване до Италия? Ще се окаже, че наистина няма нищо невъзможно и няколко дни на това магическо място могат да докажат това.

Никога не бях предполагала, че отправяйки това послание към Вселената, то ще се осъществи точно по този начин, с няколко дневно пътуване. Още със стъпването си на италианска земя, усетих, че мястото е специално. Първата спирка Рим - вечният град, бързо ме завъртя в лудия си ритъм и ме накара да изпитам адреналин, който бях забравила.

Напрежението във въздуха е заразяващо - шумни улици, големи пространства, хора от всички точки на света, вървящи с нестихваща енергия. Смели и различни - италианците привличат погледа и няма как да не ги обикнеш заради пламъка в очите и сърцата. А масивните и величествени сгради, които са станали свидетели на безброй съдби и исторически събития, внушават респект и омагьосват със съвършенството си.

Малки, скрити улички, гъмжащи от хора, където можеш да се насладиш на най-вкусните неща. Не знам, кой е градът който никога не спи, но Рим със сигурност оставя усещането за такъв. Пулсът му винаги е учестен, а хората в него - винаги готови да покорят света, сякаш живеейки за последно.

Ако не си срещал любовта, там може да се случи, защото не само всеки я носи в себе си, но и не се страхува да я покаже. Ако искаш да вървиш без спирка и да откриваш нови и нови съкровища, мястото ти е там. Ако искаш да бъдеш смел и да се почувстваш свободен, духът на хората бързо ще се влее в теб и няма да има пречки и за най-съкровените ти желания. Защото дори и да не пуснеш монета във фонтана Ди треви, магията във въздуха е толкова силна, че няма как да те подмине.

Рим е прекрасен, може да се обикаля с дни, но пътят продължава и се озовавам на другата крайност - тихо, малко, курортно градче, което в първия момент не можеш да свържеш по нищо с досегашната Италия, която съм видяла, освен по името - Фано. Светлите цветове са навсякъде, по чадърите и шезлонгите, на плажа, в малките уютни детски кътове, в зелената растителност, в разбиващите се вълни. Италианската реч е тази, която скоро напомня локацията, а стилът на хората не може да се сгреши. В тях отново кипи живот, а езикът им е театрален и много мелодичен.

Вкусната храна отново те приветства на всяка крачка, пастата не омръзва и на всяко следващо място е сякаш още по-запомняща се. Когато се отдалечиш от плажа и се отправиш към центъра на града те чака изненада. Отново се потапяш в автентичната атмосфера на някогашната римска империя, прекрачвайки прага на арките и колоните, които сякаш никога няма да остареят. Високите стени, издигнати някога за защита на жителите, днес крият романтика и уют.

Останали са всички автентични къщи, които са били владение на семейства, а днес служат за административни сгради и училища. Мраморните стълбища, изящните статуи и изрисувани тавани предават историята на пищността, която е царяла преди. Историята и изкуството са навсякъде, можеш да ги докоснеш, усетиш, вдишаш. А когато се умориш, можеш да се върнеш в реалността с вкусна храна и чаша вино и да разгледаш витрините, които предлагат съвременна интерпретация за стил и красота.

Мислиш, че си усетил истинския дух на Италия, но тогава поемаш по друг път и се озоваваш на едно магическо място, което те оставя без думи. Урбино - световно културно наследство и художествен център, градът е разположен върху два хълма, което го превръща в едно от най-красивите места, от където да се насладиш на необятна гледка от високо във всички посоки.

Градът се гордее с един от най-старите университети по дизайн, с национална галерия, разположена в пищен замък, с няколко катедрали и с  родния дом на Рафаело. Изключително малък, но побиращ в себе си невероятни съкровища, Урбино вълнува и те настройва на вълните на красотата и емоцията.

Място, на което наистина можеш да забравиш за всичко, да се отдадеш на мига и да го изживееш като за последно. Разхождайки се по стръмните улички, под жаркото слънце, се усещат емоциите на свободата, на лекотата, на безгрижността, на назряваща романтика във всяка фибра на тялото. Момент, който не само не искаш да свършва, но искаш и да преживееш, отново и отново.

Връщам се за последно във Фано, като пътуването вече е към своя край, но преди да е приключило окончателно, има последна изненада - ежегодният средновековен италиански фестивал. Вечерта отново е топла, в далечината се виждат крепостни стени, развяват се знамена, звучи необичайна музика. Някъде там хората са се пренесли векове назад и са се потопи ли в магията на средновековието.

Дълги рокли и воали, лъкове, стрелци и ловци, мечове и брони. Тъмнината на средновековието се среща с мистичното и вълшебното от онези времена. Хвърлят се келтски руни, гледа се на карти таро. Може би животът е бил суров, а действителността много различна, но очарованието е там и не те оставя безпристрастен. Искаш да се влееш, искаш да го усетиш, дори за няколко часа да си представиш, че си в миналото.

Слагам си диадема, която ме кара да се почувствам като част от всичко това, а на излизане попадам на продавача на келтски руни, който ме омайва да си изтегля късмет. Тегля два символа, единият изобразяващ буквата ми и значещ... прераждане. Тогава разбирам, че желанията наистина се сбъдват и че когато си пожелаеш да се "преродиш", животът те отвежда в Италия, за да ти да покаже, че няма нищо невъзможно.