7 причини да се влюбя в Южна Испания

Вече втора седмица съм в дъждовната, градска реалност на София и все още се опитвам да свикна с трафика, шума и забързаното ежедневие. Затова и не успях да устоя на желанието си да се потопя обратно в спомените си от скорошната ми почивка в Южна Испания и да споделя възхищението си от местата, които посетих.

С удоволствие и без да се замисля, дори за секунда, бих се връщала там отново и отново. И не вярвам да ми омръзне. Южна Испания очарова, завладява и те омагьосва.

Защо мисля така? Прочетете моите доводи и разгледайте снимките – ще се убедите сами.

1. Вечно хубавото време

Това определено оглавява списъка, тъй като няма как да бъде пренебрегнато и едва ли има човек, който да отиде там и да не се наслади на палещото слънце, синьото, безоблачно небе и високите температури дори в началото на март. За местните съществуват два сезона – пролет и лято.

През януари тази година заваля сняг за първи път от 91 години и от снимките в интернет става ясно, че по българските критерии това трудно би минало за истински снеговалеж. При това положение няма как да не завиждам на климата, предразполагащ за излизания, разходки, спорт и добро настроение.

2. Любезните хора, винаги готови да ти помогнат

По време на посещенията ни в по-големите градове като Картахена и Аликанте ни се налагаше да спираме местните, за да ни упътят до някоя забележителност или да попитаме дали има синя зона на мястото, където сме паркирали колата под наем.

В повечето случаи попадахме на хора, които почти не говореха английски, но въпреки това имаха огромното желание да ни помогнат – щом разберяха какво точно търсим, започваха да обясняват на испанско-английски, ръкомахаха и дори от време на време добавяха някоя дума на френски. В крайна сметка винаги ни бяха от полза. В магазините и заведенията не попаднахме на нито една нацупена физиономия сред персонала – всички бяха любезни и усмихнати.

3. Екзотиката

Всички мечтаем за палми, екзотични цветя, плажове, море, яхти - в Южна Испания ще ги намерите в изобилие. Сградите са в средиземноморски тип – на пръв поглед изглеждат еднакви, но във всяка една от тях откриваш различни детайли, които допълват очарованието, особено на по-малките селища. А най-интересното е, че голям град като Орихуела ни изненада с кокетните си портокалови дръвчета, обсипани с плодове. И като говорим за портокали…

4. Фреш вместо химия

Във всеки град, който посетихме, сядахме на поне едно заведение и всеки път си правехме един и същ експеримент – поръчвахме "jugo de naranja", или в превод на български портокалов сок, и получавахме фреш от прясно изцедени портокали. Цитросовите плодове са в такова изобилие, че никъде не се предлагаше сок от кутия. Дори попаднахме на току-що обрана портокалова градина, пълна с изпадали по земята плодове, които никой не си беше направил труда да събере. Ако сте фен на здравословния начин на живот – там ще изкарате перфектната ваканция!

5. Катедралите

Катедралата на Мурсия бе онази забележителност, която ми спря дъха. Архитектурата отново е подчертано испанска, но има фокус върху готическите елементи. Петте входа впечатляваха с високите двукрили врати, а вътрешността завладяваше с тишината и простора си. Чувството, което те завладява, щом влезеш вътре, може да се опише само с една дума – страхопочитание. Освен това попаднахме на открити разкопки точно под катедралата – древно и величествено. А най-сладко ми беше, докато седях на едно от китните кафенета по площада и се любувах на възхитителната гледка.

6. Времето тече бавно

За мен, работещо момиче от столицата, привикнала на забързания, трескав начин на живот, беше най-трудно да се нагодя към испанското ежедневие, което бих сравнила с блажено излежаване върху плажен дюшек, полека носен от течението. Там рядко можеш да видиш някой да бърза, независимо дали пеша или с автомобил. Дори имат дума "mañana", която буквално преведено означава утре, но всъщност се има предвид неопределен момент в бъдещето.

7. И не на последно място инфраструктурата

Гладки, просторни пътища, много маршрути, между които да избираш и ясни табели, благодарение на които чужденци като нас не се изгубиха нито веднъж. Няма как да не отбележа кръговите движения, които бяха изненадващо за нас през километър-два.

Ако се чудите къде да е следващото ви пътуване, стягайте куфарите и не забравяйте слънцезащитния крем! Препоръчвам Южна Испания горещо!

А докато чакаме времето в България да се оправи, се надявам тази статия да ви е провокирала мъничко да помечтаете и да се усмихнете. Ако пък искате да избягате в една вълнуваща история, прочетете моята дебютна книга "Съвест".